При все че Хималаите са известни от най-раната историческа епоха — те се споменават в древните летописи под имената Емаус и Емодус, но едва през този век до Европа стигнаха по-определени данни за тия планини. Португалци и холандци — първите европейски заселници в Индия — са ни разказвали твърде малко за тях; и нашите англо-индийски писатели дори са мълчали дълго по този интересен въпрос. Преувеличени разкази за враждебното и жестоко държане на хималайските планински жители гурка са били пречка за частните изследователи; като се изключат пет-шест книги, които се отнасят главно до западната част на Хималаите и са сравнително малоценни поради това, че на авторите им липсват научни познания, тази просторна област е била почти terra incognita до наши дни.
Напоследък обаче ние сме вече по-добре запознати с тази интересна част от земната повърхност. Ботаникът, примамен тук от великолепната флора, ни разкри един нов растителен свят. Тази задача е била успешно изпълнена от Роили Хукър. Привлечен от разнородната фауна, зоологът ни запозна с нови видове животни. Хъдзън и Уолъс са първите, които са писали за тази област. Не по-малко дължим и на спортистите и ловците — на Маркъм, Дънлоп и на „планинаря“ Уилсън.
Но освен тези имена, станали прочути поради обнародваните описания на изследванията им, има и други, останали и досега неизвестни. Ловецът на растения, скромният, но ценен пратеник на предприемчивия пепиниерист, е успявал да стигне до Хималаите, прониквал е до най-отдалечените им проходи, изкачвал се е по най-стръмните им склонове, скитал е до предела на вечните снегове. Търсейки нови видове листа и цветове, той е минавал през мътни реки, не се е спирал пред бучащи порои, не се е плашел от опасни лавини; прескачал е страхотните пукнатини на блестящи глетчери; и при все че никаква книга не напомня неговите скитнически преживявания, той все пак е спомогнал да опознаем този огромен планински край. Неговите достижения могат да се научат в цветарника — от цветовете на пурпурната магнолия, на деодара и рододендрона. Могат да се намерят в парника в чудноватите цветове на орхидеята, в необикновената форма на боровете или в градината — в различни ценни корени и плодове, които отдавна са станали любими десерти на трапезата. Нам се пада да опишем историята на една скромна експедиция от този род — приключенията на един млад събирач на растения, служител на добре известен из световните столици предприемчив „семкар“.
Глава II
ГЛЕДКА ОТ ЧОМО-ЛАРИ
Мястото, където се развива нашата история, се намира в самото сърце на Хималаите, в областта, която е най-малко изследвана от английските пътешественици, при все че не е най-отдалечена от англо-индийската столица Калкута. Почти право на север от този град, в участъка на Хималаите, който се намира в големия завой на Брамапутра, можем да открием точката, където ще се прикове вниманието ни. Тя може наистина да се нарече точка в буквалния смисъл на думата, ако я сравним по повърхност с необятната околна пустош от оловносиви голи хребети, блестящи глетчери и снежни върхове, които се извисяват едни над други или се притискат безредно едни до други като кълбести облаци в небето.
Сред тоя лабиринт от скали, ледове и снегове Чомо-лари издига своя величествен връх, увенчан и облечен в бяло, както подобава на свещената му личност. Наоколо се издигат неговите поклонници и прислужници, не така внушителни, но се пак грамадни планини, наметнати като него с одеждата на вечната невинност.
Ако бихте могли да застанете на Чомо-лари, бихте видели на хиляди стъпки под нозете си мястото, където ще се развият събитията от нашия разказ. Тази сцена не се различава много от амфитеатър — само героите са твърде малобройни, а зрителите напълно липсват.
Когато погледнете от върха на Чомо-лари към подножието на величествената планина, ще видите една съвсем необикновена долина — толкова необикновена, че ще прикове веднага вниманието ви. Ще забележите, че тя е c правилно очертание, оградена с дървета от край до край. Погледът ви ще прецени, че тези тъмни гранитни скали се издигат на неколкостотин фута от дъното на долината. Ако сте се случили на върха лете, ще можете да забележите, че от брега на долината се отделя едно тъмно възвишение, което се издига още по-високо и завършва в най-разнообразни върхове и хребети, извисени над линията на вечните снегове и затова покрити постоянно с неопетнената бяла мантия, с която небето ги е обвило.