Тези подробности ще се доловят още от пръв поглед, след това очите ви ще поблуждаят из долината и ще се задържат там, приковани от необичайната гледка и очаровани от меката и красота — пълно противоречие на суровата околност, която току-що сте съзерцавали.
Формата на долината напомня голям елипсовиден кратер на угаснал вулкан. Но вместо черната сярна сгурия, която бихте очаквали да видите пръсната по дъното й, вие съзирате прекрасен, приветливо раззеленен пейзаж, поляни, напомнящи цветни градини, разделени с горички и храсталаци, а тук-там някоя скалиста могилка, поставена като че нарочно — за украса. Покрай скалите има пояс от тъмнозелена гора; средата на долината се заема от бистро езеро, чиято сребриста повърхност отразява в известни часове на деня част от снежния връх, на който сте застанали — конуса на самия Чомо-лари. С добър далекоглед бихте могли да различите разни видове четириноги, пръснати из зелените пасбища; и най-разнообразни птици, от които едни летят, а други плуват по повърхността на езерото.
Ще ви мине през ум да потърсите някой величествен замък, ще насочите погледа сй във всички посоки с надежда да видите комини и кулички, които се подават над дърветата, но да не останете разочаровани. В единия край на долината, близо до подножието на обкръжаващите я скали, може би ще видите, че от земната повърхност се издига бяла пара. Но ще сгрешите, ако я помислите за дим. Тя не е дим, а само изпарение от горещия извор, който извира от скалите. Оттам се образува поточе, което свързва извора като сребърна нишка с езерото.
Очаровани от гледката на тази прекрасна долина, вие ще поискате да я посетите. Ще се спуснете по дългия склон на Чомо-лари и след уморително бродене из лабиринта на каменливите предпланински хълмове, които го заобикалят, ще стигнете до ръба на ограждащите я скали; но тук ще трябва да спрете. Никаква пътека не води надолу и ако все още желаете да стъпите на брега на това усмихнато езеро, ще трябва да се спуснете по скалите с въже или въжена стълба, дълга неколкостотин фута.
Ще можете да го сторите, ако имате другари да ви помагат; но когато слезете в долината, ще можете да излезете оттам само по същата въжена стълба: друг изход няма да намерите.
Възможно е да съзрете в единия и край някаква пукнатина в скалите и да си въобразите, че оттам ще можете да пресечете планината. До тази пукнатина може да се стигне лесно по леко нанагорнище; но когато минете през нея, ще откриете, че тя води само в проход, ограден като самата долина и от двете страни с отвесни скали. Този проход е наполовина зает от глетчер, по който можете да се спуснете до една пресичаща го пукнатина, стотина фута дълбока и толкова широка. Ако не прехвърлите мост върху нея, не можете да продължите по-нататък; а ако успеете да направите мост; по-надолу ще се озовете пред нови, по-дълбоки и по-широки пукнатини, през които е невъзможно да минете.
Затова ще трябва да се върнете и да разгледате необикновената долина, до която сте стигнали. В нея ще намерите най-различни дървета, най-различни четириноги, най-различни птици, най-различни насекоми; ще намерите всякакъв вид животни, с изключение на човека. Но ако не намерите човека, може да откриете следи от него. Близо до горещия извор ще забележите до скалата първобитна колиба, напомняща заслон, построена от каменни блокове и измазана с тиня от дъното на поточето. Влезте в нея. Ще я намерите празна, студена, необитавана от живи същества. Никакви мебели. Каменни одри, покрити с ракитак и трева, върху които някога може би са лежали или спали хора, и два-три гранитни блока, на които са седели. И нищо друго. Няколко окачени по стените кожи и разхвърляни отвън кокали на животни дават представа за храната на обитателите. Те трябва да са били ловци. Такова заключение е напълно естествено.
Но как са стигнали до тази долина и как са излезли от нея? Като вас, разбира се: слезли са и са се изкачили отново с помощта на въжена стълба.
До това обяснение ще стигнете; и то би било задоволително, ако нямаше ново, току-що забелязано обстоятелство.
Докато оглежда фасадата на скалите, погледът ви е прикован от странна гледка. Вие съзирате една, или поточно няколко редици гъсти линии, които започват от подножието на скалите. Когато наближавате до тези странни предмети, откривате, че това са стълби, от които най-долната опира в земята и стига до една издадена тераса, върху която е закрепена втора стълба; тя стига до втора тераса, о която е закрепена третата стълба; и така нататък до шестата.