На пръв поглед ще ви се стори, че „довчерашните“ обитатели на колибата трябва да са напуснали долината по тия стълби; това убеждение щеше да е напълно естествено, ако не съществуваше едно обстоятелство, което не допуска мисълта за подобно изкачване: стълбите не стигат до върха на канарата! От най-горната стълба до горния ръб на канарата остава голямо пространство, за което биха били потребни още две-три такива стълби, иначе то не може да се мине. Къде са тези стълби?
Невероятно е да са били прибрани след изкачването; а ако са паднали в долината, щяха да са там и досега. Но никаква стълба не се вижда долу.
Излишно е да продължаваме тези предположения. Едно кратко оглеждане на канарата е достатъчно да ви убеди, че е невъзможно да се изкачите по нея със стълби. Терасата, о която опира върхът на най-горната стълба, е навярно много тясна и не може да задържи друга; или по-точно издадените над нея скали не биха позволили да се закрепи стълба върху тази тераса. Очевидно е, че хората са се опитали и отказали от това намерение.
Самото естество на опита показва, че тези, които са го направили, трябва да са били в безизходно положение — затворени в тази оградена от скали долина, откъдето няма друг изход освен този, който сами биха могли да измислят.
Освен това след цялостно-разглеждане на местността вие не ще откриете никакво доказателство, че те са успели изобщо да излязат от странния си затвор. И можете само да се питате кои ли са били тия скиталци в непознатия, далечен край; как са влезли и излезли оттам и дали изобщо са могли да излязат. Тези въпроси ще се изяснят, когато прочетете историята на пълзачите по скали.
Глава III
ЛОВЕЦЪТ НА РАСТЕНИЯ И НЕГОВИТЕ ДРУГАРИ
Карл Линден, млад германски студент, изгонен като участник в революционните борби през 1848 година, бе намерил убежище в Лондон. И той, като повечето емигранти, беше без средства; но вместо да се отдаде на лоши навици, потърси и получи работа в един от великолепните „разсадници“, които човек среща в предградията на най-големия град в света. Познанията му по ботаника скоро привлякоха вниманието на неговия работодател; собственик на разсадника — един от ония предприемчиви и смели мъже, които, вместо да се задоволяват само с отглеждане на вече известни в нашите градини и парници дървета и цветя, изразходват големи суми, за да изпращат хора по всички краища на света, където тези пратеници ще открият нови редки и прекрасни видове, които ще донесат в родината.
Тези пратеници — колекционери ботаници, или така наречените „ловци на растения“ — са били и продължават да са при изпълнение на пряката си длъжност и изследователи на най-дивите и отдалечени области на земното кълбо — дълбоките тъмни гори покрай Амазонка, Ориноко и Орегон в Америка; горещите екваториални области в Африка; тропическите джунгли в Индия; богатите лесове на Източните острови; накратко казано, навред, където има изгледи да се открият и получат нови красиви видове горска и градинска флора.
Изучаването на Сикимските Хималаи от първокласния ботаник Хукър, разказано в пътепис, неотстъпващ по нищо на тоя на великия Хумболд, привлече вниманието към богатата и разнообразна флора на тия планини; поради това предприемчивият „семкар“, дал временно работа на Карл Линден в градината си, го повиши на по-висока и приятна длъжност, изпращайки го като „ловец на растения“ в Тибетските Хималаи.
Придружен от брат си Гаспар, младият ботаник замина за Калкута, откъдето след кратък престой продължи за Хималаите, като тръгна почти право на север от града, разположен по бреговете на Ганг.
Той бе избрал за водач един прочут индуски ловец, или „шикари“, по име Осару; този човек беше единственият спътник и другар на двамата братя освен доведеното от Европа едро ловджийско куче Фриц, от порода за лов на глигани.
Младият ботаник бе пристигнал в Индия с препоръчително писмо до управителя на световноизвестната ботаническа градина в Калкута. Посрещнат гостоприемно там след пристигането си в източния град, той прекара голяма част от времето си в тази градина. Освен това местните власти, заинтересувани от експедицията, му дадоха всички разполагаеми сведения за пътя, по който смяташе да тръгне, при все че тези сведения не бяха много, защото избраната от него Хималайска област беше по онова време terra incognita за англичаните дори в Калкута!