Гаспар и Осару изглеждаха напълно сломени от новото разочарование. Карл изглеждаше по-малко склонен да се отчайва и очевидно обмисляше какво да прави.
Другарите му скоро забелязаха това, при все че не се опитаха да смутят размислите му, защото предполагаха, че каквито и да са, те ще им бъдат скоро съобщени.
Предположението им беше вярно, защото след няколко минути Карл наруши мълчанието и се обърна към тях.
— Хайде — каза насърчително той, — няма защо да се отчайваме толкова скоро. Да не се предаваме, докато не бъдем разбити по всички направления. Казах ви каква беше целта ми, когато се изкачих най-напред на онази тераса, откъдето открих пещерата и начумерената й обитателка — мечката. Тогава мислех, че ако можем да намерим редица такива тераси, издадени една над друга и не много отдалечени една от руга, ще можем да наредим по тях подвижни стълби и да стигнем до върха. Виждате, че такива тераси има тъкмо пред вас. За нещастие, едно от разстоянията помежду им — хей там, където канарата е най-тъмна — е не по-малко от шестдесет-седемдесет фута. Пресметнах го, като го сравних с височината от земята до пещерата, а нея бях току-що измерил, когато срещнах мечката. Толкова дълга подвижна стълба не ще можем никога да направим, нито да издигнем дотам, ако я направим, така че трябва да изоставим всяка мисъл за изкачване по тази канара.
— А може би — прекъсна го Гаспар, залавяйки се за мисълта на Карл — в друг край на долината да има тераси, които са по-близо една до друга. Разглеждал ли си навсякъде?
— Не. Не можах да стигна по-далеко, защото срещнах Баба Меца; а както знаете, разправиите ни с нея и лутането из пещерата погълнаха всичкото ни време досега и всъщност съвсем прогониха от ума ми мисълта за стълбите. Но сега можем да се върнем към нея; следващата ни грижа ще е да обиколим долината и да видим дали няма да открием някое по-удобно място. Сега вече е много късно. Почна да се мръква, а за целта ни трябва дневна светлина. Да се приберем в колибата, да вечеряме нещичко и да си легнем. Ще се събудим може би по-бодри и още сутринта ще продължим издирванията си.
Нито Гаспар, нито Осару възразиха срещу това предложение. Напротив, и Двамата — много изгладнели скокнаха пъргаво, щом се спомена за вечеря, и всички тръгнаха — Карл напред, двамата след него, Фриц последен.
В колибата си сготвиха вечеря и я изядоха със сладост, каквато гладът придава и на най-жилавото месо; после изпълниха и останалата част от програмата, която Карл бе предложил: легнаха на постланите с трева нарове и се почувстваха отново обнадеждени.
Глава V
НЕКАНЕН СРЕДНОЩЕН ГОСТ
Бяха спали няколко часа, когато се събудиха внезапно от лая на Фриц. Нощем вярното животно обикновено спеше в колибата, където му бяха постлали суха трева. Щом чуеше някакъв необичаен шум навън, то изскачаше, обикаляше известно време и се връщаше спокойно в леговището си едва когато се увереше, че наблизо няма неприятел.
Фриц не обичаше да вдига шум. Той имаше дълъг опит, насъбрал бе много мъдрост и не пилееше силите си в безполезен лай; обаждаше се само при изключителни, важни случаи. Но лаят, или по-точно воят му, беше в такъв случай ужасен.
При сегашния случай — настъпил тъкмо към полунощ, тримата заспали другари бяха събудени внезапно от силния му вой, който се носеше из цялата долина, повтарян непрестанно от ехото. След това предупреждение кучето изхвръкна от колибата, която нямаше врата, и продължи да лае някъде към езерото.
— Какво ли е? — се запитаха веднага и съвсем естествено тримата другари, така ненадейно събудени от Фриц.
— Нещо, от което Фриц се е уплашил — каза Гаспар, който познаваше по-добре от другите нрава на кучето. — Той не лае така по дивеч, с който може да се справи. Обзалагам се, че ще е някой едър звяр. Ако слонът беше още жив, щях да кажа, че е той.
— В тази долина може би има тигри; не бях помислял досега за тях — обади се Карл. — Но, като се сетя сега — продължи той, припомняйки си това, което бе чел по зоология, — виждам, че е много вероятно. Хората смятат, че тигрите живеят изключително в тропически и субтропически области. А това е погрешно. В тукашния материк (Карл се намираше в Азия) кралският бенгалски тигър стига до области, които са на еднаква северна ширина с Лондон. Среща се и покрай Амур, петнадесет градуса северна ширина.
— Господ да ни е на помощ! — прекъсна го Гаспар. — Може би наистина е тигър, а ние не се сетихме да турим дори врата на колибата си! Ако е тигър…