Тези мисли, както казахме, се появиха на третия ден след изоставянето на балона. Изказа ги Карл, за да ободри брата си, изпаднал в необичайно униние. И Осару се нуждаеше от ободрение; така че на ботаника се падна задачата да повдигне духа на другарите си.
Успехът му бе отначало много малък; но необходимостта да се заемат с работа се наложи най-после на всички — ако не са за друго, то поне за да не умрат от глад; и те се заловиха незабавно за различни занимания, с които бяха снабдявали досега килера си с храни.
На Гаспар възложиха пак лова, а Осару се зае с риболов, защото разбираше най-добре от стръв, въдици и мрежи.
Ботаникът се зае, както и по-рано, да изследва долината и да търси семена, растения и корени, които биха могли да използват за храна или лекарство, ако някой от тримата се разболее. Младият естественик бе открил доста такива растения при по-раншните си търсения и си ги бе отбелязал, за да ги потърси в случай на нужда.
За щастие, ни един от тримата не бе имал нужда досега да опитва естествената фармакопея, предлагана от долината и се надяваха, че и занапред не ще им се случи да опитат качествата на откритите от ботаника билки. Въпреки това Карл събра няколко вида, подложи ги на необходимата преработка и ги прибра в колибата.
От растенията, които можеха да използват за храна, главният запас бяха семената на един вид бор (Pinus gerardiana). Плодовете на това ценно дърво бяха едри като ангинари, всеки с по няколко семена, които приличаха по форма и големина на фъстъци.
Дивият червен щир също служеше за храна. Изсушени и счукани между два камъка, семената му даваха брашно, от което Осару приготвяше хлебчета. Макар и много по-лоши от истински домашен хляб или дори от най-простия готов хляб, те бяха все пак вкусни за хора, които нямаха никакъв друг.
Освен риба за мрежите на Осару езерото даваше и растителна храна. Когато го изследва, ботаникът намери няколко вида растения, които можеха да се ядат; между другото, интересните Trapa bicornus, или рогови водни орехи, наричани от туземците из Хималайските области сингара и твърде много използвани от тях като здравословна храна.
Тук имаше и една великолепна водна лилия с широки листа и едри червени и бели цветове. Карл знаеше, че семената и стъблата й могат да се ядат, защото бе чел, че се използват за тази цел от бедните жители на Кашмир. Тази лилия, именно Nelumbium speciosum, расте в изобилие из езерата на прочутата долина със същото име.
Когато забеляза за пръв път, че това прекрасно цвете расте в изобилие и в езерото на тяхната долина, Карл се възползва от случая да съобщи на брата си — при което и Осару слушаше внимателно обясненията — за колко различни цели го използват жителите на Кашмир. Как момчетата, когато пътуват с лодките си през горещи дни, откъсват някой голям лъскав лист и го турят на темето си, за да се предпазят от палещите слънчеви лъчи, а кухата дръжка на листа използват за смучене на течности. Младият ботаник разказа на другарите си още много интересни подробности за това прекрасно водно цвете; но най-интересно беше, че и семената, и стъблата му могат да се ядат. Защото така се осигуряваха още повече срещу опасността от недостиг на растителна храна.
Глава LIV
ПИТАГОРОВОТО БОБОВО ЗЪРНО
Откриването на водната лилия не беше ново събитие. Те знаеха вече за съществуването й и неведнъж досега бяха посещавали малкото заливче в езерото, където цветето растеше. Всъщност тя бе привлякла вниманието им още щом пристигнаха в долината, при все че не се натрапваше на погледа, защото широките кръгли листа, проснати хоризонтално върху водата, почти не се виждаха от брега. И растението можеше да се забележи отдалеко само когато прекрасните червени и бели цветове се разцъфтят.
Това, което ги накара най-напред да отидат и да я разгледат, беше едно особено нейно свойство, което ги учудваше, без да могат да си го обяснят.
По онова време от мястото, където бяха разположили първия си стан, се виждаше цяла леха цъфнали лилии; и всяка сутрин на съмване, а понякога и през целия ден, те наблюдаваха как някакви птици се движат някак особено около цветята; и дори съвсем особено — защото просто ходеха по водата!