И тримата видяха едновременно двете сенки; и тримата погледнаха едновременно нагоре, за да разберат какви птици ги хвърлят. И видяха точно над главите си едно много интересно зрелище.
Над езерото се виеше двойка едри птици, всяка с размах на крилата почти четири ярда широка; а между крилата се протягаше напред невероятно дълга шия, която завършваше с остър клюн, напомнящ чашката на цвят от гераниум; или по-точно чашката трябва да се оприличи на клюна, защото цветето е получило ботаническото си название именно поради приликата с тези птици.
Птиците бяха щъркели. И то не обикновени Ciconia, които посещават най-много холандците и намират още по-добро гостоприемство при унгарците, из равнините на Пустата, а много по-едри. С една дума, най-високите щъркели, известни с името адютанти.
Карл ги позна, щом погледна нагоре; позна ги от пръв поглед и Гаспар. Не беше потребно нито по-дълго наблюдение, нито по-добри познания по естествена история, за да разберат, че това са адютанти. Трябваше само да са ги виждали по-рано било живи, било на картина; а пък и двамата братя бяха виждали такива птици живи из индийските равнини — в околностите на самата Калкута.
Що се отнася до индуса, можеше ли той да не познае тези крилати исполини, тези високи лешояди, които бе виждал хиляди пъти, застанали тържествено на един крак по песъчливите брегове на свещения Ганг? За него беше невъзможно да се усъмни в самоличността на тия птици, които хвърляха сега сянка върху самотното езеро сред Хималаите. И той не се усъмни. А увереността, че птиците над него са огромните жерави от бреговете на Ганг — свещените птици на Брама, го накара да извика с такъв възторг, че веднага изпусна във водата „торбата“ с боба!
Не беше необходимо да ги погледне два пъти, за да забележи, че гърбът им е тъмнокафяв, а гърдите бели. Голата ястребова шия с керемиденоцветна торбичка; синкавобелият копринен пух под опашката — прочутият скъп пух марабу, носен от дамите на много страни — се виждаха от пръв поглед.
Индусът бе познал птиците преди младите си другари. Щом ги погледна, той ахна от възторг и изпусна торбата с питагоровите зърна.
Птиците летяха бавно като че с мъка: изглеждаха уморени. И сякаш търсеха къде да кацнат, за да си починат.
След няколко мига стана ясно, че именно за това идват в долината; защото, след като прелетяха над малкото езеро, и двете прибраха изведнъж крилата си и кацнаха на брега му.
Избраното място беше краят на полуостровче пред лехата с водните лилии, откъдето тримата другари бяха нагазили във водата. И тъй като те бяха още на същото място, между тях и края на полуостровчето нямаше повече от двадесет крачки.
Щъркелите застанаха на брега, без да обръщат внимание на тримата пътешественици като че те бяха само по-високи стъбла на питагоровия боб, които не могат с нищо да им навредят.
Глава LVI
ИНДИЙСКИТЕ ЩЪРКЕЛИ АДЮТАНТИ
Двете огромни птици, кацнали на брега на езерцето, бяха наистина необикновени; човек може да претърси цялото птиче царство, без да намери нещо по-чудновато от индийския щъркел.
Преди всичко дългите му прави кракът са четири фута високи; а общата му височина, от върха на главата до върха на ноктите, е цели седем и половина фута. Самият клюн е повече от два фута дълъг, няколко инча дебел, малко изгърбен по средата и леко извит надолу.
Когато е с разперени крила, един възрастен щъркел има дванадесет фута или цели четири ярда ширина — точно колкото чилийския кондор или „скитащия“ албатрос.
По цвят индийският щъркел може да мине за черен по гърба и бял отдолу, но и двата цвята не са съвсем чисти. Перушината по гърба е тъмнокафява; а коремът и гърдите са мътно бели — отчасти поради това, че има и малко сива перушина, а отчасти и защото птицата е обикновено замърсена с кал от блатата, където си търси храна, и с други нечистотии, които изглежда, че обича. Ако са чисти, краката са тъмни; но краката на жив щъркел нямат никога своя естествен цвят, защото или са побелели от изпадал пух, или са замърсени от други залепени по тях отпадъци.
Опашката е черна отгоре и бяла отдолу, особено най-отзад, където перушината е съвсем бяла. Това е ценният и скъп пух марабу, наименован погрешно от естественика Теминк, който уеднаквил индийския щъркел със съвършено друг вид птица от същия род — именно с африканския щъркел марабу.
Една от най-характерните — и най-грозни — отлики на индийския щъркел, наричан от индусите „аргала“, е голата му червена шия с набръчкана суха кожа, обрасла с кафяви косми. Тази четина е гъста у младите птици и все по-рядка у старите, докато най-после главата и шията им се оголят съвсем.