Това хладнокръвно държане на птиците само засили веселостта на младежите, които не мръднаха още няколко минути от местата си, продължавайки неудържимо да се смеят.
Глава LVIII
ИЗСКУБАНАТА ПЕРУШИНА
Тяхната веселост не можеше да трае безкрайно. И Гаспаровата дори престана, при все че той се смя, докато го заболяха ребрата.
Тъй като бяха напълнили вече торбите с бобовите зърна, решиха най-напред да занесат тях в колибата, а след това да се върнат, за да уловят щъркелите. Осару смяташе, че не ще бъде мъчно да го сторят; той твърдеше, че птиците са толкова питомни, щото може да иде направо при тях и да им хвърли примка на шията. И сигурно би могъл да го стори, ако имаше въже, за да направи примка. Но нямаха под ръка нито въже, нито дори връв, нищо освен кошниците с лотосовите зърна. За да се снабдят с примка, трябваше да отидат до хижата си.
Нашите пътешественици нямаха ясна представа защо ще ловят щъркелите, ако изключим предположението на Гаспар, което и той, и брат му не бяха отхвърлили напълно. То можеше наистина да оправдае намерението им да уловят птиците.
Но и друга мисъл би могла да им мине през ум — особено на Осару. Дори да не ги използват за нищо друго, нямаше да е лошо да ги задържат като домашни птици и другари. Изгледите за дълъг самотен живот в тази пустинна планинска долина никак не се нравеха на Осару. При такива условия и мълчаливият щъркел дори може да се сметне за приятен другар.
Подбуждани от тия, и от други, по-неопределени мисли, нашите пътешественици решиха да уловят индийските щъркели.
И тримата тръгнаха да излязат от езерото, внимавайки да не смутят заспалите птици. Карл и Гаспар пристъпваха из водата така, сякаш стъпваха върху яйца. Осару се присмиваше на тази прекалена предпазливост, като казваше, че няма никаква опасност да изплашат щъркелите; и твърдението му се оказа наистина вярно.
Покровителствани в повечето области покрай бреговете на Ганг както от суеверните страхове, така и от законите, тези птици са свикнали дотолкова с близостта на човека, че не мръдват от мястото си, за да се отстранят от него. Тукашната двойка принадлежеше може би към някое по-диво ято, обитаващо Съндербундските блата и по-малко свикнало с хора. В такъв случай щеше да е мъчно да се приближат до тях; затова Осару се съгласи да спазва при залавянето им предпазните мерки, за които настояваше Карл.
Карл бе намислил всъщност нещо много по-разумно от другарите си. Още докато се смееше с брата си, той се бе сетил за нещо, което прекрати внезапно — за най-голяма изненада на Гаспар, — бурния изблик на радостта му.
Философът замълча и се замисли, сякаш бе решил изведнъж, че при сегашните условия веселостта е неподходяща и неуместна. Той продължи тайнственото си мълчание и дори отказа да го обясни на Гаспар. Но мълчеше само по този въпрос. Иначе беше словоохотлив, съветваше другарите си да бъдат особено предпазливи, за да могат непременно да уловят щъркелите, и просто ги удивяваше с настойчивостта си.
След няколко минути стигнаха до колибата. Не вървяха, а просто тичаха към нея — Карл по-напред от всички. Захвърлиха на пода торбите с боба като ненужни, празни вещи, след това извадиха от скривалищата приготвените от Осару върви и риболовни мрежи, за да ги прегледат.
Пъргавите пръсти на индуса направиха бързо една примка, която закачиха на дълъг бамбуков прът; така въоръжени, нашите пътешественици изскочиха от колибата и тръгнаха към заспалите щъркели.
Когато наближиха, видяха с радост, че птиците не са прекъснали дневния си сън. Сигурно бяха пътували дълго и имаха нужда от почивка. Отпуснатите крила доказваха, че са уморени. Може би сънуваха… клона на някоя висока смокиня, кулата на древен храм, посветен на Буда или Вишну, широкия Ганг с миризливите отпадъци — вкусни късове разложено месо, в което забиваха с наслада огромните си клюнове.
Осару, комуто бяха поверили примката, не се замисли какво сънуват и дали изобщо сънуват. За него беше достатъчно, че спят; той пропълзя, свит и безшумен като тигрите, които се пръкваха из родните му джунгли, и успя да се приближи до нищо неподозиращите щъркели на разстояние, от което можеше да хвърли примката си.
Но не може да боднеш пръчка и веднага да пиеш вино; старата поговорка бе потвърдена от опита на Осару да улови щъркелите; и то не от примката, а от самите щъркели.
Примката все още висеше в края на дългия бамбуков дрът; но щъркелите бяха отлетели. Те кръжаха във въздуха с протегнати шии и тракаха с клюнове като с кастанети, а гневното им крякане напомняше рев на разярени лъвове.