След десет дни за най-голяма радост на Карл, Гаспар и Осару на същата канара се появиха двадесетина души. И Фриц дори залая от радост, като ги видя!
Върху синия небесен фон се очертаха донесените въжета, греди и други съоръжения, необходими за катерене по скали.
Нашите пътешественици разбраха, че някое от писмата им, а може би и двете, са стигнали до местоназначението си.
До същото място стигнаха скоро и самите те. С помощта на тия, които бяха дошли да ги спасят, и тримата успяха да се изкачат на канарата по спуснатите им дълги въжени стълби; Фриц стигна догоре на раменете на индуса!
И тримата, придружени от зарадваните освободители и от Фриц, който вървеше по петите им, слязоха по южните склонове на Хималаите, озоваха се пак на брега на свещения Ганг, влязоха отново през гостоприемните врати на К.Б.Г. и подновиха там познанството си не само със своите гостоприемни приятели, но и с крилатите пратеници, с чиято помощ се отърваха от гроба, — където бяха живи погребани, и се върнаха при хората и света!