Талис реши да не проявява настойчивост. Тя направи жест с фината си ръка да я последват, след което се обърна и тръгна през помещението. Изведнъж, озовала се в близост до една покрита с гоблени стена, тя рязко спря. Конан, който я наблюдаваше изкъсо, се запита дали не е чула някакви звуци, може би дължащи се на безименното чудовище, което се прокрадваше из среднощните коридори и кожата му настръхна при мисълта.
— Какво чу? — осведоми се той.
— Наблюдавай онази врата — отвърна му тя, посочвайки.
Той рязко се извърна със сабя в ръката. Но погледът му спря на празната врата. Неочаквано зад гърба му се разнесе слаб, приглушен шум и полузадушено ахване. Той се обърна. Талис и Натала бяха изчезнали. Гобленът все още леко се по-клащаше, сякаш преди малко е бил отместен. И докато гледаше, отворил уста недоверчиво, иззад гоблена се разнесе глух писък, в който той разпозна гласа на момичето от Бритуния.
2
Когато, подчинявайки се на настойчивостта в гласа на Талис, Конан се обърна към срещуположната врата, Натала стоеше точно зад него в близост до стигийката. В момента, когато кимериецът извърна гръб към нея, с невероятната бързина на пантера Талис сложи ръка върху устата на Натала, задушавайки вика, който тя се опита да нададе. В същия миг другата ръка на стигийката обхвана русото момиче през кръста и я дръпна към стената, която се поддаде под натиска на рамото й. Част от стената се завъртя навътре и в момента, когато Конан се обръщаше, Талис се провря през отворилата се между драпериите пролука.
Тайната врата се върна на мястото си и настана пълна тъмнина. Талис поспря за миг, очевидно намествайки обратно резето и понеже за целта трябваше да свали ръката си от устата на Натала, бритунката се възползува за да извика с всичка сила. В тъмнината се разнесе отрезвяващия смях на Талис.
— Можеш да крещиш колкото си искаш, малка глупачке. Това само ще скъси живота ти.
При тези думи Натала веднага спря да вика и се сви катосе тресеше цялата.
— Защо е всичко това? — умолително запита тя. — Какво ще правиш?
— Смятам да те отведа по този коридор малко по-нататък — отговори Талис, — и да те оставя на онзи, който рано или късно ще дойде да те вземе.
— О-о-о! — гласът на Натала се извиси в писък на ужас. — Защо ми желаеш злото? Аз никога не съм ти причинявала нищо лошо!
— Искам твоя войн. Ти ми пречиш. Той ме желае, мога да прочета това в очите му. И ако не си ти, той би проявил желание да остане тук и да стане мой крал. След като изчезнеш той ще ме последва.
— Той ще ти пререже гърлото — отговори Натала с убеждение, защото познаваше Конан по-добре от Талис.
— Ще видим това — отговори стигийката студено, уверена във властта си над мъжете. — Във всеки случай, ти поне няма да знаеш дали ще ме прободе или ще ме целува, защото ще си пристанала на онзи, който обитава в мрака. Идвай!
Загубила разсъдък от ужас, Натала диво се съпротивляваше, но без полза. Със сила, която беше невероятна за една жена, Талис я вдигна като малко дете и я понесе надолу по тъмния коридор. Натала не викаше, помнейки зловещите думи на стигийката; единственият звук, който се чуваше беше отчаяното й задъхано дишане и тихият подигравателен смях на Талис. В този момент ръката, с която Натала се опитваше да се задържи, попадна на нещо в тъмнината — инкрустираната със скъпоценни камъни дръжка на камата, запъхната в пояса на Талис. Натала я измъкна и с цялата си моминска сила нанесе удар слепешката.
Писък се изтръгна от устните на Талис — писък, в който имаше болка и ярост. Тя залитна и Натала се изплъзна от прегръдката, която бе загубила своята сила, ожулвайки тялото си в каменния под. Надигна се, изпълзя бързо до най-близката стена и се изправи до нея разтреперана, като дишаше тежко. Не можеше да види Талис, но я чуваше ясно. Стигийката съвсем не беше мъртва. Тя проклинаше без да спира и гневът й беше толкова концентриран и убийствен, че Натала почувствува костите й да омекват и кръвта й да се вледенява.
— Къде си, малко изчадие на дявола? — задъхваше се Талис. — Нека само те пипна отново и… — Натала почувствува, че прималява, докато Талис описваше по какъв начин ще отмъсти на тялото на съперницата си. А начинът, по който се изразяваше би засрамил и най-загрубялата куртизанка ма Аквилония.
Натала чуваше как тя търси нещо в тъмнината и изведнъж от някъде се появи светлина. Очевидно каквито и страхове да бе изпитвала Талис от този черен коридор, те бяха отстъпили пред гнева й. Светлината идваше от един от заредените с енергия камъни, които украсяваха стените из Цутал. Талис бе потъркала такъв камък и сега стоеше в центъра на червеника-вото му сияние — светлина, различна от онази, която другите камъни бяха излъчвали.