В този момент то се насочи към нея и тя не можеше да разбере дали ходи, пълзи, лети или се извива. Начинът му на движение излизаше извън способностите й да го разбере. Когато излезе от сенките, тя все още не можеше да каже какво е това. Светлината, излъчвана от камъните не го осветяваше по начина, по който би осветила обикновено същество. Така както изглеждаше невъзможно, така се изплъзваше и на светлината. Подробностите продължаваха да остават недоловими и неясни дори в момента, когато спря толкова близо, че почти докосваше настръхналата й плът. Единствено жабешкото лице се открояваше без в него да има нещо познато. Съществото изглеждаше като образ стрелнал се пред зрението, като черно петно в сенките, което нормалната светлина не може да докосне.
Тя реши, че полудява, защото не можеше да схване дали създанието е вдигнало поглед или се извисява над нея. Не можеше да определи дали неясното, отблъскващо лице примигва с очите си откъм сенките в краката й или гледа надолу от невероятна височина. Но макар зрението да й казваше, че каквито и да са недоловимите му качества, тялото все пак е от плътна материя, нейното осезание я убеди допълнително. Защото в този момент един подобен на пипало крайник я обхвана през тялото и тя изпищя от докосването по голата й плът. Не беше нито топло или студено, нито гладко или грапаво, не беше като нищо, което някога я бе докосвало през живота й, и от това докосване тя изпита страх и отвращение, каквито не бе и сънувала. Като че ли всичката гадост и похотлива порочност събрани в тинята на живота се изсипаха в порой от мръсотия върху нея. В този момент тя осъзна, че към каквато и форма на живот да принадлежеше това същество, то не беше звяр.
Тя започна да писка неудържимо, чудовището я задърпа в опит да я откъсне от халката просто със сила и изведнъж нещо се пръсна над главите им и едно тяло скочи през въздуха върху каменния под.
3
Когато Конан се извърна само за да види наместващите се на мястото си гоблени и да дочуе приглушения вик на Натала, той се хвърли към стената, изревавайки от гняв. Стената обаче го отхвърли назад със сила, от която костите на нормален човек биха се изпотрошили, след което той откъсна драпериите за да види пред очите си обикновена гола стена. Извън себе си от ярост, той вдигна сабя сякаш за да разсече мрамора и неочаквано някакъв звук го накара да се обърне с пламтящ поглед.
Група хора стояха пред него: жълтокожи мъже в пурпурни туники с къси мечове в ръцете. И още докато се обръщаше, те се нахвърлиха върху му с омраза в очите. Той не направи опит да ги разубеди. Влуден от изчезването на любимата си, варваринът възприе истинския си облик.
От гърлото му се изтръгна доволно изръмжаване, той скочи и първият нападател, чийто меч бе с лекота париран от сабята, рухна на пода с мозък, изсипващ се от разсечения му череп. Извъртайки се с котешка пъргавина, Конан пресрещна с острието ръка със спускащ се над него меч и тя отхвръкна във въздуха като разпръскваше червени капки. Но Конан нито спря, нито се поколеба. С недоловимо като на пантера движение той отбягна сляпата атака на други двама жълтокожи с мечове и острието на първия, пропускайки целта си, се заби в гърдите на другия.
Объркани викове се разнесоха от този неуспех и Конан си позволи да се изсмее с къс лаещ смях, като едновременно с това отскочи от разсичащ удар, едновременно прониквайки през защитата на още един от жителите на Цутал. Алена струя изхвърча изпод пеещото острие на сабята му и мъжът падна с разсечен корем.
Войните на Цутал виеха като побеснели вълци. Отвикнали да се бият, те бяха смешно бавни и непохватни в сравнение с подобния на тигър варварин, чийто движения бяха просто неуловими с око и възможни само за стоманени мускули, управлявани от един перфектно работещ мозък на роден войн. Те залитаха, бутаха се взаимно и си пречеха поради големия брой, нанасяха ударите прекалено бързо и без подготовка, така че оръжието им намираше само празно пространство. Той никога не спираше, нито се задържаше на едно място; той скачаше, отбягваше, извиваше се, завърташе се и предоставяше ма мечовете им едно непрестанно движеща се цел, докато междувременно извитото острие на сабята му пееше своята смъртоносна песен край ушите им.