Но каквито и да бяха недостатъците им, мъжете на Цутал не страдаха от липса на смелост. Те се бяха скупчили около него, викаха и размахваха оръжията си, а през арките на вратите нахлуваха други, събудени от нежелания шум.
Конан, който вече кървеше от рана на слепоочието, си разчисти пространство с един носещ опустошение кръгов замах на сабята, от която капеше кръв, и хвърли бърз поглед около себе си за да потърси път за бягство. В същия миг видя, че драпериите над една от стените са дръпнати встрани, разкривайки тясно стълбище. Там стоеше мъж в богати одежди, който примигваше с още замаян поглед, сякаш току-що се бе събудил, но още не бе успял да се отърси от сънливостта. Конан го видя и реагира мигновено.
С тигров скок той премина без поражения през пръстена от вдигнати мечове и се втурна към стълбището, преследван по петите от виещата тълпа. Трима се изправиха срещу му в основата на стълбището и той се стовари върху им с грохота на стомана. За един кратък миг остриетата се преплетоха като летни светкавици, след това групата се разпръсна и Конан скочи нагоре по стълбището. Тълпата зад гърба му се препъна на трите гърчещи се на пода тела: едното, лежащо по лице в отблъскваща локва от кръв и парчета мозък; второто, подпряно на ръце с тъмна струя кръв, стичаща се от прерязаните артерии на гърлото; третото, виещо като умиращо куче, уловило се за чукана, който преди малко беше ръка.
Докато Конан тичаше нагоре по мраморните стъпала, мъжът пред него се отърси от вцепенението си и изтегли меч, който студено проблесна под светлината на кристалите. Той се хвърли надолу, срещу варварина. Но в момента, когато върхът се приближи към гърлото му, Конан се приведе силно. Острието разсече кожата на гърба му, а Конан се изправи и заби отдолу нагоре сабята си с всичката сила на могъщите си рамене.
Толкова неудържимо беше движението му, че забиването на сабята в тялото на мъжа не го забави ни най-малко. Той се стовари в тялото на жертвата си и го отхвърли настрани. От удара Конан отхвръкна в другата посока и се удари в стената, а трупът, разсечен по цялата му дебелина от гръдната кост до слабините, с изсипващи се вътрешности, рухна върху мъжете, които тичаха нагоре по стълбата, повличайки ги със себе си.
Полузамаян Конан се облегна на стената за миг, оглеждайки с яростен поглед преследвачите си, а след това, поклати сабята си заплашително и отново се втурна по стълбището.
След малко той влезе в една стая на горния етаж и поспря за миг за да се убеди, че е празна. Зад него ордата ревеше с такъв ужас и подновен гняв, че той разбра, че е убил някакъв благородник, може би краля на този фантастичен град.
Той тичаше слепешката, без план. Отчаяно се надяваше да намери Натала и да й помогне, защото беше убеден, че тя се нуждае сериозно от помощта му, но след като бе забавен вече от войните на Цутал, не му оставаше нищо друго освен да бяга, надявайки се на късмета си за да им се изплъзне и да я открие. Попаднал измежду тези тъмни или слабо осветени стаи на горния етаж, той бързо загуби ориентация и съвсем не бе странно, че в крайна сметка се озова в стая, в която враговете му току-що навлизаха.
Те изреваха, изпълнени от жажда за отмъщение и се хвърлиха към него, а той изръмжа разочаровано, обърна се и хукна в посоката, от която беше дошъл. Или поне си мислеше, че се връща по същия път. Неочаквано озовал се в някаква особено пищно украсено помещение той осъзна грешката си. Всички стаи, през които бе минал до момента бяха празни. В тази стая обаче имаше някой, който стана с вик, когато той нахлу.
Конан видя жълтокожа жена, буквално обсипана със скъпоценности, но иначе гола, която бе втренчила широко разтворените си очи в него. Това стана в един миг, а в следващия жената вдигна ръката си и дръпна копринено въже, висящо на стената. Подът пропадна под краката му и дори желязната му координация не можа да го спаси от сгромолясването в черната бездна, отворила се под него.
Полетът му не продължи дълго, макар падането да бе от височина достатъчна за да счупи краката на друг, който нямаше неговите сухожилия като стоманени пружини и кости като от гръбнака на кит.
Той падна като котка на крака, подпрян на едната ръка, а другата инстинктивно остана върху дръжката на сабята. Един вече познат вик се разнесе в ушите му, докато той скачаше на крака като рис с оголени зъби. В този момент Конан вдигна поглед изпод черната си разбъркана грива и видя голото тяло на Натала, което се извиваше в похотливата прегръдка на едно черно кошмарно същество, което сигурно беше заченато в най-зловещите дупки на пъкъла.