Ако беше само страхотната фигура кимериецът вероятно би се смразил от страх. Но непосредствената й близост до момичето само предизвика кървавочервена вълна на ярост в мозъка на Конан. И той се хвърли към чудовището.
То пусна момичето, обърна се към нападателя и сабята на влудения кимериец изсъска във въздуха, мина през черната плът и звънна на каменния под, пръсвайки сини искри. Конан падна на колене от силата на удара, който бе нанесъл, защото острието не бе срещнало очакваното съпротивление. И докато се изправяше на крака, нещото се нахвърли.
То се извисяваше над него като лепкав черен облак. Изглеждаше, че се движи около него в някакви почти течни вълни, като обгръща и поглъща. Сабята, която ожесточено размахваше, минаваше през него отново и отново, върхът й се забиваше и разсичаше плътта, а той самият бе покрит с някаква слузеста течност, която трябва да беше гъстата му кръв. Но яростта му не стихваше.
Не можеше да разбере дали отсича крайниците или разсича тялото, което отново се съединяваше зад острието. Самият той бе подмятан насам-натам в яростта на тази страхотна битка и някак замаян си мислеше, че бие не срещу едно, а срещу цяло пълчище от смъртоносни същества. Чудовището го хапеше, дереше, мачкаше и удряше през цялото време. Той усещеше зъби и нокти да раздират плътта му, някакви отпуснати, но все пак здрави като желязо въжета обхващаха крайниците и тялото му, но най-лошото от всичко бяха ужилванията като от скорпион по раменете, гърба и гърдите, които разкъсваха кожата му и впръскваха във вените му отрова, изгаряща като течен огън.
Вкопчени един в друг, те се бяха изтърколили извън осветения кръг и сега кимериецът се бореше в пълна тъмнина. В един момент той заби острите си зъби в отпуснатата плът на съперника си, усещайки че му се повдига от материята, която се гърчеше и извиваше като жива гума в железните му челюсти.
Във вихрушката на схватката те се търкаляха все по-надолу по коридора. Главата на Конан започна да се замайва от изтезанието, на което бе подложен. Дишането стана накъсано. Високо над себе си той виждаше огромното подобно на краства жаба лице, видимо в призрачно сияние, което като че ли се излъчваше отвътре. Със стон, който бе наполовина проклятие, той се хвърли към него с остатъка от напускащите го сили. Сабята потъна в гадното лице до дръжката и конвулсия разтърси огромното туловище, което наполовина бе обхванало кимериеца. С една вулканична тръпка на свиване, последвано от разширяване тялото се отдръпна и с трескава бързина се насочи назад по коридора. Конан се хвърли след него, ожулен, пребит, но несломим, висящ като булдог на дръжката на сабята си, която не бе успял да измъкне, нанасяйки непрестанно удари с кинжала в другата си ръка по тресящото се тяло, разсичайки плътта му на ивици.
Нещото сега излъчваше с цялото си тяло призрачно фосфоресциращо сияние, което го заслепяваше и в този момент пулсиращата, набъбнала маса пропадна под него, а сабята, в която се бе вкопчил, се измъкна и остана в ръката му. Самата ръка увисна надолу, там където светещото тяло на чудовището се носеше като метеор. Конан замаяно осъзна, че лежи на покрития със слуз ръб на огромен кръгъл кладенец. Той остана така, наблюдавайки смаляващата се светлина, докато накрая изчезна в някаква тъмна блестяща повърхност, която като че ли се издигна за да го посрещне. За един кратък миг, зловещото сияние продължаваше да се вижда в мрачните дълбочини. След това изчезна и Конан остана легнал съзерцавайки дълбините на кошмарната бездна, от която не се чуваше нито звук.
4
Като опъваше напразно копринените въжета, които се забиваха в китките й, Натала се опитваше да различи нещо в тъмнината зад осветенеия кръг. Езикът й сякаш бе залепнал за небцето. Тя бе видяла Конан да изчезва в тази тъмнина, вкопчил се в смъртна схватка с неизвестния демон и единствените звуци, достигащи до ушите й бяха задъханото дишане на варварина, шума от търкалящите се тела и нанасяните с животинска сила удари. След малко те утихнаха и Натала замаяно се олюля на въжетата, готова да изпадне в несвяст.
Шум от стъпки я извади от апатията, в която я бе потопил ужаса й и тя видя Конан да се показва от тъмнината. При тази гледка гласът й намери себе си с писък, който отекна под сводовете на тунела. Следите на боя понесен от кимериеца бяха просто ужасни. При всяка стъпка от него се стичаше кръв. Кожата по лицето му бе смъкната и ожулена, сякаш го бяха налагали с тояга. Устните му бяха подпухнали и по бузите му се стичаше кръв от рана на главата. Дълбоки рани се виждаха по бедрата, крайниците и цялото му тяло бяха отекли от ударите по каменния под. Но най-силно бяха пострадали раменете, гърба и гърдите. Плътта беше раздрана, подпухнала и насечена, кожата висеше на дълги ивици.