Когато свърши, тя вдигна поглед и замръзна. Изпод една завеса, която частично закриваше някаква ниша видя част от жълтокожо тяло.
Не каза нищо на Конан, а се изправи и тихо прекоси стаята, стиснала в ръка кинжала му. Сърцето й пулсираше в гърлото до задушаване, но тя предпазливо отдръпна встрани завесата. На подиум лежеше млада жълтокожа жена, гола и видимо безжизнена. До ръката й имаше кана от нефрит почти пълна с някаква странна течност със златист цвят. Натала реши, че това е елексира, описан от Талис, който даряваше сила и жизненост на изродилите се жители на Цутал. Тя се наведе през тялото на легналата и взе съда, вдигнала кинжала над гърдите на девойката. Но тя не се събуди.
Държейки каната в ръцете си Натала се поколеба, разбирайки, че най-безопасно би било момичето никога повече да не се събуди и да не вдигне тревога. Но тя не можеше да се насили да забие кинжала на кимериеца в тези неподвижни гърди, така че след малко дръпна обратно завесата и се върна при Конан, който лежеше както го бе оставила, на ръба на съзнанието.
Те се наведе и постави каната до устните му. Той отпи, първоначално механично, а после с изведнъж събудил се интерес. Изумена, тя го видя да се изправя и да взема каната от ръцете й. Когато отново вдигна очи, погледът в тях беше чист и нормален. Измъчените му черти се бяха изгладили и трескавото бълнуване бе изчезнало в говора му.
— Кром! Откъде взе това?
Тя посочи.
— От онази ниша, където спи една девойка.
Той отново вдигна каната със златистата течност.
— В името на Кром — каза той с дълбока въздишка, — усещам как във вените нахлува сила като горски пожар. Това наистина е самият елексир на живота!
След това стана и взе сабята си.
— По-добре отново да излезем в коридора — осмели се да предложи Натала неспокойно. — Ще ни открият, ако се задържим тук по-дълго. А там ше можем да се крием докато раните ти зараснат…
— Не и аз! — изръмжа той. — Не сме плъхове да се завираме из тъмните дупки. Ще напуснем този дяволски град сега и по-добре никой да не се опитва да ни спре.
— Но раните ти! — изви глас тя.
— Не ги усещам — отговори й той. — Силата, която тази течност ми вля може и да е фалшива, но се кълна, че не чувствам нито болка, нито слабост.
С неочаквано целеустременост той се насочи през стаята към някакъв прозорец, който не беше забелязала. През рамото му тя погледна навън. Студен полъх развя обърканите й къдрици. Небето над главите им беше като тъмно кадифе, посипано със звезди. Под тях се простираха пясъчни простори.
— Талис каза, че този град е един голям дворец — обади се Конан. — Очевидно някои от помещенията са построени като кули на стената. Тази стая е такава. Шансът ни е насочил правилно.
— Какво искаш да кажеш? — запита тя, гледайки с безпокойство над рамото му.
— На масата има кристална кана. Напълни я с вода и й направи дръжка с ивица от онази разкъсана завеса, докато аз се оправя с тази драперия.
Тя се подчини без да задава въпроси и когато се обърна изпълнила задачата видя Конан да навързва една за друга дълги ивици от копринената завеса. Единият край на така полученото въже той завърза за крака на масивната маса от слонова кост.
— Трябва да поемем риска с тази пустиня — обясни той. — Талис спомена, че само на един ден път в южна посока има оазис и ливади отвъд него. Ако стигнем до оазиса ще можем да почиваме докато раните ми зараснат. Но това вино е направо магия. Само допреди малко не бях нещо повече от един мъртвец, а сега съм готов на всичко. Ето, остана достатъчно коприна за да се облечеш в нещо.
Натала беше забравила за голотата си. Самият факт не я притесняваше, но тя щеше да има нужда от някаква защита срещу пустинното слънце. И докато увиваше копринената тъкан около гъвкавото си тяло, Конан се обърна към прозореца и с презрителен жест издърпа златните прътове на решетката, която го преграждаше. След това уви свободния край на коприненото въже около кръста на Натала, предупреди я да го държи с двете си ръце, пренесе я над рамката на прозореца и предпазливо я спусна трийсетте стъпки, които ги отделяха от земята. Тя се освободи от примката, която той изтегли обратно и след като привърза съдовете с вино и вода ги свали при нея. След това сам слезе, спускайки се на ръце.