— Не виждам рани по него — изсумтя кимериецът, — но е толкова мъртъв, колкото Алмурик с петдесетте стигийски стрели в тялото си. В името на Кром, да видим кладенеца! Ако в него има вода ще пием, независимо дали около нас има мъртъвци.
В кладенеца имаше вода, но те не пиха. Нивото й бе поне на петдесет стъпки под перваза и наоколо не се виждаше нищо, с което да се изчерпи от нея. Конан мрачно изруга, влуден от гледката на течността, намираща се извън неговия досег и се извърна за да потърси начин да стигне до нея. В този миг писъкът на Натала го накара да се завърти обратно.
Предполагаемият мъртвец тичаше към него с очи, в които блестеше неоспорим живот, а късият му меч бе изваден. Конан смаяно изруга, но не загуби време в предположения. Той пресрещна хвърлилия се върху му нападател със страничен удар на сабята си, острието на която се впи в плът и кости. Главата на човека с глух звук отхвръкна на плочите, тялото му залитна като на пияница, струя кръв изхвръкна от разсечената сънна артерия и то падна тежко.
Конан го гледаше яростно, шепнейки проклятия.
— Този тип сега е точно толкова мъртъв, колкото преди малко. В каква ли лудница сме попаднали?
Натала, която бе сложила ръце върху очите си, надникна между пръстите си и се разтресе от страх.
— О, Конан, дали жителите на града няма да ни убият за това?
— Ами — изръмжа той, — ако не му бях отсякъл главата, щеше да ни убие той.
Той погледна странично към сводовете, които бездушно зееха в стените над тях. Не видя нито намек на движение, нито чу някакъв звук.
— Не мисля, че са някой ни е видял — измърмори той. — Сега ще скрия следите…
Той повдигна трупа, хванал го за колана с едната си ръка и сграбчи косата на главата с другата, след което изтегли отвратителните останки до кладенеца.
— След като няма да пием от тази вода — скръцна той със зъби отмъстително, — ще се погрижа поне никой друг да не изпита наслада от нея! — Той повдигна тялото до перваза и го пусна, хвърляйки и главата след него. Глух плисък се разнесе от дълбочината.
— По камъните има кръв — обади се Натала.
— Ще има още повече, ако не намеря вода скоро — изръмжа кимериецът, чийто скромен запас от търпение беше вече на изчерпване. Девойката почти бе забравила за жаждата и глада си от страх, но не и Конан.
— Ще влезем в една от тези врати — каза той. — Сигурно скоро ще открием хора.
— О, Конан! — изплака тя, притискайки се плътно до него. — Страх ме е! Това е град на духове и мъртъвци! Нека се върнем обратно в пустинята! По-добре да умрем там, отколкото да се изправим тук срещу тези ужаси!
— Ще се върнем в пустинята, когато ни хвърлят в нея от стените — озъби се той. — Тук, в този град, някъде има вода и аз ще я намеря, дори ако се наложи да убия всичките му жители.
— Но какво ще стане, ако те отново се събудят? — прошепна тя.
— Тогава ще ги избивам, докато не станат отново мъртви! — отсече той. — Хайде! Какво ще му избираме, да влезем тук! Стой зад мене, но не бягай докато не ти кажа.
Тя издаде звук на съгласие и го последва толкова отблизо, че за негово раздразнение едва не го настъпваше по петите. Вече започваше да се здрачава и странният град се запълваше с пурпурни сенки. Те влязоха през една отворена врата и се озоваха в широка стая, стените на която бяха скрити под кадифени гоблени със загадъчни мотиви на тях. Подът, стените и таванът бяха от същия зелен лъскав камък, а по стените се виждаха златни фризове. Кожи и облечени в сатен възглавници бяха нахвърляни по пода. Няколко врати водеха към други стаи. Те минаха през тях, прекосиха няколко помещения, подобни на първото. Не видяха никого, но кимериецът изсумтя с подозрение:
— Тук е имало някой неотдавна. Диванът е още топъл от човешкото тяло, което е лежало в него. Тази копринена възглавница е съхранила нечий отпечатък. Освен това, във въздуха се носи слаб аромат на парфюм.
Над всичко се бе спуснала странната атмосфера на нещо свръхестествено. Преминаването из този тъмен, смълчан дворец бе като потапяне в опиумни видения. Някои от помещенията не бяха осветени и те ги избягваха. Други бяха облени в мека, странна светлина, която сякаш се излъчваше от скъпоценните камъни, подредени по стените във фантастични мотиви. Изведнъж, когато те влязоха в една от осветените стаи, Натала ахна и хвана спътника си за ръката. С проклятие на устата той се извърна, озъртайки се за да открие врага, озадачен, че не го вижда.