Ето защо ще е по-добре за тебе да прережеш със сабята си гърлото на това момиче, преди жителите на Цутал да са се събудили и да са я пленили. Те ще я прекарат през неща, за които не е и сънувала! Тя е твърде мека за да оцелее след онова, от което живея аз. Аз съм дъщеря на Луксур и преди да бяха изтекли петнайсет лета от живота ми вече бях минала през храмовете на Деркето, Черната богиня, а след това бях посветена в тайнствата. И не бих казала, че първите ми години в Цутал са били низ от неземни изживявания! Народът на Цутал е забравил повече неща, отколкото жриците на Деркето някога са си представяли. Тези хора живеят само заради плътските наслаждения. Независимо дали бленуват или са будни, техния живот е изпълнен с екстаза на екзотични изживявания, които са извън представата на обикновените хора.
— Проклети изроди! — изръмжа Конан.
— Всичко е въпрос на гледна точка — лениво се усмихна Талис.
— Добре! — изведнъж реши той. — Тогава ние просто си губим времето. Виждам, че това не е място за простосмъртни. Ще се махнем преди да се е появил Тог за да ни изяде или тези слабоумни да се събудят. Мисля, че пустинята ще бъде по-милостива към нас.
Натала, чиято кръв се бе смразила след думите на Талис, енергично се съгласи. Тя говореше стигийски доста лошо, но го разбираше добре. Конан се изправи, помагайки й да стане.
— Ако ни покажеш най-близкия изход от този град — допълни той, — ще се оправим нататък сами.
Но погледът му не можеше да се откъсне от стройните крайници на стигийката и белите й гърди.
Тя не пропусна да забележи погледа му, загадъчно се усмихна и се надигна с гъвкавата грациозност на голяма ленива котка.
— Следвайте ме — каза тя и тръгна напред, усещайки погледа на Конан върху пищната си фигура и перфектната поза. Тя не тръгна по пътя, по който бяха дошли, но преди подозрението в главата на Конан да се събуди тя спря в едно широко помещение, облицовано със слонова кост и посочи малък фонтан, който бълбукаше в центъра на покрития със слонова кост под.
— Не искаш ли, дете, да си измиеш лицето? — запита тя Натала. — Потънало е в прах и дори в косата ти е сплъстена.
Натала гневно почервеня, доловила злобата в леко подигравателния тон на стигийката, но се подчини, питайки се какви ли поражения бяха нанесли пустинното слънце и вятъра на тялото й — нещо, с което жените от нейната раса основателно се гордееха. Тя коленичи до фонтана, отметна назад косата, смъкна туниката си до кръста и започна да мие не само лицето си, но също белите ръце и раменете си.
— О, Кром! — изсумтя Конан. — Една жена ще спре да огледа красотата си, даже ако самия дявол я преследва по петите. Побързай, момиче, ще си прашна пак цялата преди още този град да се е скрил от погледа ни. И, Талис, ще ти бъда благодарен, ако ни намериш малко храна и нещо за пиене.
Вместо отговор Талис се притисна в него и прехвърли бялата си ръка през бронзовите му рамене. Стройното й голо тяло се опираше в бедрото му, а парфюма на бухналата й коса навлизаше в ноздрите му.
— За какво ти е пустинята? — прошепна тя настойчиво. — Остани тук! Аз ще те науча на удоволствията на Цутал. Аз ще те защитя! Ти си истински мъж; омръзнаха ми тези телета, които само въздишат, сънуват и се събуждат, а после сънуват отново. Гладна съм за твърдата, чиста страст на един земен мъж. От блясъка в очите ти сърцето ми ще се пръсне, а докосването на желязната ти ръка направо ме подлудява.
Остани тук! Ще те направя крал на Цутал! Ще ти разкрия всички древни тайни и екзотичните начини да се доставя удоволствие! Аз… — Тя бе обхванала врата му с двете си ръце, изправена на пръсти и чувственото й тяло вибрираше, опряно в неговото. През бялото й рамо той видя Натала, която отметна назад обърканата си коса, замръзна, отвори широко очи, разтворила устни в едно шокирано „О“. Издавайки неясен звук на притеснение, Конан се освободи от сплетените около него ръце на Талис и я отмести встрани с масивната си ръка. Тя хвърли бърз поглед към бритунката, загадъчно се усмихна и кимна с великолепната си глава, сякаш взела някакво вътрешно решение.
Натала се изправи и рязко дръпна туниката си нагоре с гневен поглед и нацупени устни. Конан изруга под носа си. Моногамията не беше в характера му, но вътре в него имаше някаква вродена почтеност, която беше най-добрата защита за Натала.