— Ще станете като мен, чисто нов човек — квичеше Пнин.
За чест на Лорънс и Джоана трябва да отбележа, че доста бързо оцениха Пнин по уникалното му пнинско качество, въпреки че той по-скоро бе вид таласъм, отколкото квартирант. Непоправимо повредил нещо в новата си електрическа печка, той мрачно заяви, че нямало значение, тъй като пролетта наближавала. Имаше дразнещия навик заран да застава на стълбището и там усърдно да си четка дрехите — четката дрънчеше по копчетата — най-малко пет минути всеки божи ден. Бе завъртял страстен роман с пералната машина на Джоана. Въпреки забраната да я доближава, час по час го залавяха на местопрестъплението. Зарязал всякакво приличие и предпазливост, току я тъпчеше с всичко, каквото му попаднеше: с носната си кърпа, с кухненските пешкири, с куп слипове и ризи, контрабандно смъкнати долу от неговата стая, само заради удоволствието да наблюдава през илюминатора й това, което приличаше на безкрайно премятащи се делфини, болни от метил. Една неделя, щом се убеди, че е сам, не можа да се стърпи и от чисто научно любопитство остави мощната машина да си поиграе с чифт негови платненки с гумена подметка, изцапани с кал и хлорофил; платненките затропаха с нестройно туптене като армия, прекосяваща мост, и се завърнаха без подметки, а Джоана се появи на вратата на будоарчето си зад бюфетната и печално промълви: „Пак ли, Тимофей?“ Но му прощаваше и обичаше да сяда с него на масата в кухнята, като чупеше орехи или пиеше чай. Дездемона, старата чернокожа прислужница, която идваше в петък и с която по едно време Бог разговаряше всеки ден („Дездемона, каза ми Бог, този твой Джордж е лош човек“), мярваше понякога Пнин, отпуснат под неземните лилави лъчи на кварцовата си лампа, когато по него нямаше нищо освен слипове, черни очила и ослепителен православен кръст върху широките гърди — и оттогава уверяваше, че бил светец. Веднъж Лорънс на влизане в кабинета си, потайна и заветна бърлога, хитроумно врязана в тавана, възмутен откри вътре мека светлина и тлъстия врат на Пнин, който, разкрачил кльощави нозе, преспокойно прелистваше страници в ъгъла. „Извинете, дойдох само «да попаса»“ — кротко отбеляза неканеният гостенин (чийто английски се обогатяваше удивително бързо), като хвърли поглед над повдигнатото рамо; кой знае защо, още същия ден случайно позоваване на рядък автор, мярнал се намек, мълком разпознат насред път към някаква идея, смела платноходка, очертала се на хоризонта, незабелязано отведе и двамата до нежна духовна хармония, нали и тя, и те двамата се чувствуваха в своя среда само в топлия свят на истинската наука. Сред хората се срещат диференциали и интеграли, Клемънтс и Пнин бяха от втората разновидност. Оттогава често разсъждаваха заедно, когато се срещнеха и се спираха на стълбищните площадки, на две различни по височина стъпала (като променяха равнищата и отново се обръщаха един към друг), или когато се разхождаха в противоположни посоки из стаята, която в този момент бе за тях само espace meublé6 според определението на Пнин. Скоро стана ясно, че Тимофей е истинска енциклопедия на руското повдигане на рамене и поклащане на глава, че той ги класифицира и може с това-онова да попълни Лорънсовия каталог с философска интерпретация на жестовете, нарисувани и ненарисувани, национални и регионални. Биваше много приятно да наблюдаваш как двамата обсъждат някоя легенда или религия: Тимофей, като разцъфва с амфороподобен жест, и Лорънс, като разсича въздуха с ръка. Лорънс дори засне на лента това, което Тимофей смяташе за основа на руските „жестове с китката“; Пнин по риза за тенис, с усмивката на Джокондата върху устните, демонстрира движенията, залегнали в основата на такива руски глаголи (приложени към ръцете) като замахвам, пляскам, разтварям: свободен замах с едната ръка от горе на долу в знак на уморена отстъпка; драматично плясване с двете ръце от изумено отчаяние; и „разделително“ движение — ръцете се разперват встрани в знак на безмълвно покорство. В заключение много бавно Пнин показа как в международния жест на „заканващ се показалец“ само половин оборот на пръста, фин като извивка на китката при фехтовка, е превърнал руския тържествен символ — посочването нагоре („Съдията небесен те вижда!“) — в германското нагледно изобразяване на пръчка: „Мисли му!“ „Обаче — добави обективният Пнин — руската метафизична полиция също много успешно може да троши физически кокали.“