От професионална гледна точка умението на разказвача да вмества в разказа телефонни разговори все още изостава много от умението му да предава диалози, които се водят от стая в стая или от прозорец до прозорец през тясна синя уличка в старинно градче, където водата е толкова скъпоценна и магаренцата са толкова нещастни, където се продават килими, където е пълно с минарета, с чужденци и с пъпеши, а утринното ехо звънти. Когато Джоана с бодрата си дългобедрена стъпка се приближи до упорития апарат, преди той да млъкне, и каза „ало“ (вдигнати вежди, очите блуждаят), я приветствува пълна тишина; чуваше се само непринуденият звук на равномерно дишане; сетне гласът на човека с дишането произнесе с уютен чуждестранен акцент: „Извинете, момент.“ Беше казано някак между другото, той продължи да диша и сякаш да се окашля и пъшка или дори да въздиша леко под акомпанимента на шумолящи прелиствани малки страници.
— Ало! — повтори тя.
— Вие ли сте — предпазливо предположи гласът — мисис Файър?
— Не — каза Джоана и остави слушалката. — Освен това — продължи тя, като се върна чевръсто в кухнята и се обърна към мъжа си; той опитваше бекона, който тя бе сложила за себе си — нали няма да отречеш, че Джек Кокеръл смята Блоръндж за първокласен администратор?
— Кой беше?
— Някой търсеше мисис Фойър или Фейър. Виж какво, щом умишлено пренебрегваш всичко, каквото Джордж… (д-р О. Дж. Хелм, техният домашен лекар).
— Джоана — рече Лорънс, който се почувствува доста по-добре след седефеното късче сланинка, — Джоана, скъпа, нали помниш, вчера каза на Маргарит Теър, че търсиш квартирант?
— О, Боже! — възкликна Джоана и телефонът веднага услужливо звънна.
— Явно — изрече все същият глас, сякаш нищо не бе се случило, възобновявайки разговора — по погрешка използувах името на посредничката. С мисис Клемънтс ли съм свързан?
— Да, аз съм мисис Клемънтс — каза Джоана.
— Обажда се професор. — Последва свръхсмешен кратичък взрив. — Водя руските групи. Мисис Файър, която понастоящем работи в библиотеката на смени…
— Да, мисис Теър, зная. Какво, искате да видите стаята?
Да, би искал. Ще може ли да дойде приблизително след половин час? Да, ще си бъде вкъщи. Тя тръшна слушалката без всякаква нежност.
— Кой беше този път? — попита мъжът й, като се обърна (пухкава луничава ръка върху перилата) от стълбището на път за горния етаж, към безопасността на своя кабинет.
— Пингпонгово топче, с пукнатина. Русин.
— Но това е професор Пнин! — възкликна Лорънс. — О, как да го не зная — „безценна перла“… Не, категорично отказвам да живея под един покрив с това чудовище.
Той бясно изтропа нагоре. Тя извика подир него:
— Лор, вчера приключи ли статията?
— Почти. — Вече бе зад чупката на стълбището — тя чу как дланта му проскърцваше и сетне удряше по парапета. — Днес ще я завърша. По-напред трябва да подготвя този проклет изпит Е. С.
Това означаваше Еволюция на Смисъла — неговия най-важен предмет (изучаван от дванайсет души, които ни най-малко не приличаха на апостоли); курсът начеваше и трябваше да приключи с фразата, която предстоеше безкрайно да бъде цитирана в бъдеще: „Еволюцията на смисъла в известен смисъл представлява еволюция на безсмислицата.“
2
Половин час по-късно Джоана хвърли поглед над полумъртвите кактуси в прозореца на остъкления вход и видя мъж по пардесю, без шапка, с глава, наподобяваща полиран меден глобус; той бодро звънеше пред входа на великолепната тухлена къща на нейната съседка. Старият шотландски териер, застанал редом, имаше същия доверчив израз като мъжа. Мис Дингуъл излезе с четката за миене на под в ръка, пусна бавния, изпълнен с достойнство пес и напъти Пнин към дъсчената резиденция на Клемънтсови.
Тимофей Пнин се настани в гостната, преметнал крак върху крак по американски, и се впусна в излишни подробности. Curiculum vitae3, свито до размерите на орехова черупка (кокосова). Родил се в Петербург през 1898 година. Родителите му починала от тифус през 1917-а. Заминал за Киев през 1918-а. Пет месеца бил в Бялата армия, първо като „полеви телефонист“, после в канцеларията на военното разузнаване. През 1919-а избягал от завзетия от червените Крим в Константинопол. Завършил университетското си образование…
— Чуйте, бях там като дете точно през същата година — зарадвана рече Джоана. — Баща ми замина за Турция със задача, поставена от правителството, и ни взе със себе си. Може би сме се срещали! Помня думата „вода“. Там имаше градина с рози…
— Вода на турски е „су“ — поясни Пнин, лингвист по неволя, и се върна към увлекателното си минало: — Завърших университетското си образование в Прага. Бях свързан с различни научни учреждения. След това… Е, накратко казано: от 1925-а обитавах Париж, напуснах Франция в началото на хитлеристката война. Сега се намирам тук. Американски гражданин. Преподавам руски и тям подобни във Вандалския университет. Препоръки можете да получите от Хаген, шефа на Германския факултет. Или от университетския Дом за преподавателите ергени.