— Не. И Асеев е против. Без съмнение, Кратерът е интересен във всички отношения, но нали „Леопард“ не е кацал там. Или смяташ Елингхаузер за идиот?
— Според мен е гений. Да изчезне толкова гениално…
— Когато заложим фугас, от сеизмограмата на Ледената плешивина ще узнаем за Кратера повече, отколкото бихте научили с рисковано слизане в преизподнята. Накратко, разрешавам да отидете до Кратера за видеозапис. Но не разрешавам да влизате. И ни чакайте в южната зона на район А. Ще поговорим още веднъж преди старта на „Циклон“. Поздрави!
— Поздрави. Мъф, курс към дупката.
— С мотори ли?
— Не, със стъпкохода. Може да срещнем нещо интересно.
По пътя към центъра на Ледената Плешивина разузнавачите бяха съпровождани от безкрайно разнообразие на монументални ледени украшения, но едва ли Мстислав е имал предвид тях, като каза „интересно“.
Колкото по-близо се приближаваше дракара към дупката на Кратера, толкова по-малко бяха хаотичните струпвания от големи канари, и толкова повече — заледяванията и участъците, покрити с дребни парченца. „Казаранг“ започна да се придвижва по-леко. Сега през цялото време изглеждаше, че машината се движи под ъгъл. Но истинският наклон, когато той наистина започна, не пропусна да заяви присъствието си с рязко понижаване осветеността на леда, със сгъстяване на сенките и най-накрая — пълното им сливане с разлялото се до самия хоризонт море от мрак. Пилотът спря „Казаранг“ и Николски въздъхна с облекчение.
Осветен от слънцето, точно като от прожектор, срещуположния склон на Кратера изглеждаше оттук като позлатена ивица от далечен пясъчен плаж, повдигнат над гладко нощно море, в чиито мъртви води не се отразяваше нищо. Ама абсолютно нищо не се отразяваше от тази неподвижна, катраненочерна повърхност… Далеч надясно и далеч наляво линията на брега беше обозначена извънредно контрастно от верига озарени от прожектора-слънце върхове на ледени куполи, сякаш отрязани отдолу от черната вода. Ефектно изглеждаха фантастичните фигури на заледените фонтани в континента, а още по-ефектно — онези край брега; но напълно зашеметяващо изглеждаха тези белоснежни и полупрозрачни „стълбове“, „колони“, „арфи“, „естакади“ в непроницаемо тъмните простори на мъртвото море. Като полузатоплени фрагменти на някакви руини. Или като полуразкрити от отлива фрагменти от скелети на неведоми колосални същества. И трябваше да положиш усилие, за да се отърсиш от хипнотичната власт на грандиозния мираж и вместо нощното мъртво море да видиш, или по-скоро да почувстваш, затъмнената до пълна невидимост празнина на планетарния разрив…
Очевидно изненадани от живописната магия на Оберон, разузнавачите дълго се вглеждаха в декорираната със светли колоси тъмнина. Най-накрая Бакулин попита тихо:
— Мъф, може ли да се приближим още?
— Може. С фарове. А трябва ли? Там е стръмно, може да има свлачища.
— Да вървят по дяволите Елдер и неговите забрани!
— Мстислав, как мислиш… защо е възникнала тук тази вселенска пропаст?
— Кратерът е дреболия. Разшири мащаба. Попитай защо е възникнала тук Ледената плешивина.
— Взрив на паднал астероид.
— При взрив с такава мощност Оберон щеше да се разпадне на парчета… Но каквото и да е станало, Мъф, под носа ни са отмъкнали цял сегмент от луната. Това е сериозно събитие. Дори и в мащабите на Слънчевата система. А ти гледаш с уважение някаква яма.
— Тогава защо те тегли към този Кратер?
— Защото тук няма друго. Виж, Мъф, нашият рейдер…
Отдясно, сред звездите, към хоризонта бавно се спускаше светла чертичка. Изображението на сфероекрана се оцвети в бледозелено и постепенно се стопи. Звукът също изчезна. И пак — сякаш някой изливаше прозрачна течност по прозрачна повърхност — отгоре надолу потекоха синьо-сиви вълни от пулсиращо сияние.
— Това ли е всичко? — попита Гелбрайт.
— Да, шефе — отговори Купър. — Луната завърши предаването.
— Имам впечатлението — каза Николски, — че ни показаха доста по-малко от половината от главния видеозапис на десанта.
— Моля ви, Купър, съобщете ни резултата от хронометъра.
— В сравнение с копието оригиналът се е съкратил, уви, с един порядък.
— Нищо не разбирам!… — изуми се Николски. — Къде може да изчезне останалата част от оригинала?
— Лаборантите от седмо хранилище също са в недоумение — тихо каза Гелбрайт. — Те твърдят, че записът постепенно изчезва от информационния кристал. Как става това — никой не разбира.
— При това, в хранилището е засегнат само оберонския оригинал — добави Купър.
— Засега! — рязко подчерта Гелбрайт.
— Искате да направите паралел между изчезналата част от Оберон и изчезващата информация?… — Николски се замисли. — Адекватен процес?…