— Виж ти каква била работата!
Изравниха се.
— Да не би да си успял да намериш слабото място на Вебер? — осведоми се Лангер.
— Две слаби места дори. Първото е полигонът, разбира се. Старецът и насън се мъчи да измисли за нас някаква по-сложна и по-хитра мръсотия. На мен ми стъкми тъмен водовъртеж, а аз, без да искам, му подхвърлих идеята да пусне в басейна живи алигатори…
— Моят полигон е вдругиден — съобщи замислено Лангер. — Под кодовото название „Дивеч“. Но ако вместо с бекас трябва да си имам работа с жив алигатор, после ще си разчиствам сметките с теб.
— Моят полигон се наричаше „Шамандура“. Нагмурках се и се наплувах до побъркване. Мисля, че ролята на горски бекас ще изпълняваш самият ти.
— Добре — Лангер хвана Франк под ръка. — Кое е второто слабо място на Вебер?
— Невероятното любопитство.
— Ти ме разсмиваш.
— И все пак така е… Страхувам се, че в това отношение задълго му развалих настроението.
— Така му се пада! Да не си пъха носа по-нагоре от нулевия етаж!
— Но на мен ми е жал за него. Той започва да подозира, че с помощта на средновековни вериги, ръждиви подпори и съвременни пожарогасители не е възможно да се моделират вариантите на „космическите изненади“. И това го измъчва… Наумил си е, че обикновените ни тренировки не са достатъчни. Търси някакъв универсален полигон, с помощта на който се надява да ни създаде имунитет против всякакви — всякакви! — сюрпризи на космическото пространство. Не ми стигна смелост да му кажа направо, че тази задача по начало е неразрешима…
— Стоп! — каза Лангер и се спря. — В опаковка от Веберови разсъждения ти май ми поднасяш собствената си философия?
За миг гърлото на Франк се сви от ярост. Не срещу Лангер, не. По-скоро срещу омагьосания кръг на мнимите двусмислености, в който все по-често и по-често попадаше, когато в разговори с колегите си волно или неволно засягаше вълнуващите го въпроси. Той се спря също и огледа — от горе на долу — масивната фигура на приятеля си. Гневът му премина.
— Какво има? — вече напълно спокойно попита Франк.
— Нищо — Лангер му намигна заговорнически. — Ти си прекрасно момче, ето какво. Но щом почнеш да философствуваш, мен, кой знае защо, ме засърбява носът и имам чувството, че съм умствено преуморен.
— Да, това не е съвсем нормално за теб… Впрочем нали трябва с нещо да започнеш.
Стояха един до друг и преграждаха пътя, но освен тях в коридора нямаше други хора. Матовобелите светещи ивици от луминесцентна пластмаса покрай стените и корнизите на тавана се губеха в дълбочината на коридорната перспектива. За наличието на врати в стените човек можеше да се досети единствено по монтираните в тях символични фигурки от неръждаема стомана; фигурките повече приличаха на украшения, отколкото на кодови обозначения на отделите, за което бяха предназначени. Само тук, в това крило на Управлението, имаше такъв прав коридор и само тук, на седемнайсетия етаж, крилото се виждаше цялото. — Зная какво си мислиш — Лангер удари съчувствено другаря си с юмрук по рамото. — Космосът според теб е щедър на сюрпризи, а да се ориентираме в тях с помощта на лъчемети не е хубаво, не е етично…
— Преди всичко не е практично — озъби му се вяло Франк.
— Когато хванахме бандата на Меир Шлокер, беше практично — напомни му Лангер и посочи розовия белег от изгаряне на шията си. — Беше практично, защото никой от бандитския екипаж на „Черния бисер“ не умееше да стреля в условията на претоварването така, както ние умеем. Дори самият Шлокер. Аз извадих бластера си с четвърт секунда по-бързо от него. — Лангер се усмихна широко.
— Между впрочем — забеляза Франк — нашата кантора се нарича „Западен филиал на Международното управление за космическа безопасност и охрана на правовия ред“.
— Това е толкова вярно, както и фактът, че се казвам Барнет Лангер, а ти — Франк Полинг. А нашият шеф…
— Управление за космическа безопасност, Барни! Безопасност по отношение на изненадите на Космоса! Не съм запознат добре с „делото Шлокер“, но съм абсолютно убеден, че ликвидирането на бандата от „Черния бисер“ е чиста акция по охрана на правовия ред.
Лангер се намръщи.
— Недей да крещиш, имам прекрасен слух. Ние с теб различно разбираме термина „космическа изненада“, там е цялата причина.
— Наистина — Франк се застави да се успокои… — Юридическото ми образование не ми позволява да слагам в един кюп гангстерите на Шлокер и загадката например на „гумения паралич“, поразил една трета от глациолозите на Марс.
— Знаеш ли, работата, изглежда, не е в термините! И аз тук май съм съгласен с Вебер. Нашата главна грижа е да защитим човека от всякакви — всякакви! — изненади на Космическото пространство, навреме да застанем между човека и преследващите го различни опасности. Известни и неизвестни.