На долния етаж автоматът-деловодител, ръмжейки и въздишайки, изпусна тясна лента: „ЗАПАДНИЯТ ФИЛИАЛ НА МУКБОП + ОПЕРАТИВНО-СЛЕДСТВЕНИЯ ОТДЕЛ + ХОЛБРАЙТ ++ ФР. ПОЛИНГ ДА СЕ СЧИТА СЪТРУДНИК НА ОП. СЛЕДСТВЕНАТА ГРУПА 07 + ИНСТРУКТАЖЪТ ПО УСТАНОВЕНИЯ РЕД III“ И толкова. След пет минути лентата изчезна във въздуха. Остана само недоумението му.
Първият етап от разговора завърши и Франк реши да се премести до масата. Примера му последваха всички освен Лангер, който доброволно пое функциите на барман.
— Материалът е солиден — похвали Николски шефа. — Бих искал още веднъж да видя служебното досие на Йонге.
Холбрайт му подаде един картон. Николски прочете внимателно документа и каза:
— Сигурни ли сте, че по отношение на „черните следи“ Кизимов е аналог на Йонге?
— С други думи, имаме ли доказателства? Имаме. И… къде, мислите, открихме тези доказателства? Под носа си, в хотел „Есплънейд“. Един от служителите в хотела познал Кизимов на снимката и си спомнил, че видял в неговата стая явлението, което ние наричаме „черна следа“.
— Кога е било това? Имам предвид „черната следа“ в „Есплънейд“.
— Преди една година. Не знаете ли, че Кизимов се е срещал с Йонге? Вижте снимката.
— За мен това е нещо ново — Николски започна да разглежда предложения му картон. — Странна снимка. Имам чувството, че Кизимов и Йонге са били фотографирани въпреки желанието им.
— Точно така. Фотографирани са в полицейския участък на морската зона за почивка на калифорнийското крайбрежие. Нищо особено: преобърнали един катер. Тази снимка украсила таблото за обществено порицание на един от най-модерните плажове. Това е нишката, която ни помогна да открием Кизимов и неговото причастие към „черната следа“. А най-важното — даде ни да разберем, че „черната следа“ не е монопол само на Едуард Йонге — Холбрайт потърка замислено слепоочията си. — Освен това вчера получихме нови сведения.
— Трето звено във веригата ли? — попита Николски, присвил очи.
— Кюсак, бъдете така добър!… — Шефът щракна с пръсти и Кюсак му подаде един дълъг черен калъф.
Капакът се отвори плавно. Франк, изгарящ от любопитство, се наведе напред. В калъфа имаше саморъчно направено бастунче, дълго половин метър. Обикновена пръчка от леска с изрязана по изсъхналата кора някаква проста шарка…
— Разочарован ли сте? — попита шефът Николски.
— Не, очаквах да видя нещо подобно. Кизимов също обичаше да развлича децата с пеещи пръчки. Докато разбра, че неговите играчки отвеждат възрастните чичковци от Управлението за космическа безопасност в задънена улица. Извинете, аз май ви прекъснах.
Холбрайт погледна часовника си.
— Имаме още три минути — каза той с вид на човек, комуто са попречили да направи сензация, но който стои над дребнавите подбуди. — Исках да ви демонстрирам работата на тази… този… Езикът ми не се обръща да нарека тази пръчка уред. Обаче не мога и иначе да я нарека, тъй като тя приема телевизионните стерео-предавания на детската програма, макар че техническата експертиза не откри в нея абсолютно нищо, което да напомня микросхема на телевизор. Биологическата експертиза потвърди, че е най-обикновено дърво, канадска леска, без каквито и да било изменения на микроструктурата на кората и влакната на дървесината. Но обикновеното дърво с обикновени влакна, без ни най-малко да се съобразява с авторитетното мнение на експертите, продължава да работи като телевизор. И след три, впрочем след две минути желаещите ще могат да се убедят в това с очите си.
— Кой е авторът… ъ-ъ… на тази дървена конструкция? — попита Николски.
— Един твърде известен в миналото космодесантчик. Служебното му досие не се различава много от досиетата на Кизимов и Йонге — Холбрайт потърси с очи Франк и добави: — Освен това той е роднина на един от сътрудниците на нашия отдел.
Франк изтръпна.
— Да, Полинг, аз говоря за Нортън. За Дейвид Майкъл Нортън — мъжа на вашата сестра Силвия Нортън, по баща Полинг. Така ли е?
Франк асимилираше бавно зашеметяващата новина.
— Дейвид Нортън!… — с някакво странно задоволство каза Николски. Погледите на присъствуващите оставиха Франк и се отправиха към него.