Изуменият Франк провери и другите фамилии. Симич бе молил за оставка два пъти, Кизимов, Йонге и Лоре — по един път. „Палмата на първенството“ принадлежеше на Нортън… Наистина, да гарантира човек с главата си в подобни случаи е най-малкото наивно.
— Колкото повече навлизаме в гората, толкова повече стават дърветата — каза мъгляво Николски.
— Правят ми впечатление слабите мотивировки, съпровождащи молбите — отбеляза Холбрайт. — Изглежда, авторите на молбите са се стараели да скрият истинския мотив. Дали пък не започвам да ставам мнителен?
— Не — каза Купър. — Вашето мнение съвпада с мнението на УОКС. То е признало за достатъчно мотивирана само молбата на Лоре, тъй като тя се обосновавала върху заключението на медицинската експертиза. Нервите на десантчика били твърде разстроени.
— И най-интересното е — забеляза Николски, — че основната маса молби са през втората и третата година след събитията на Оберон.
— Да, през последната година има само една молба — последната молба на Нортън — Холбрайт стрелна с поглед вцепенения Франк. — Нортън, изглежда, е рекордьор във всички отношения.
Николски също погледна Франк, но не каза нищо. „Да не би да смятат, че крия нещо от тях?…“ — помисли с недоумение Франк.
Холбрайт седна и се облегна удобно в креслото.
— Вижте какво, Купър… Вземете цялата тази компания от кандидати за предсрочна оставка и се постарайте да ни дадете пълна картина на служебната им дейност след Оберон.
— Според мен — каза Николски — има смисъл да включим в общата схема и Винезе, и Мъф Аган. За контраст.
— Не възразявам. Купър, дайте ги и седмината.
Върху синьото поле на екрана се появи схематично изображение на Слънчевата система. На Франк схемата му заприлича на голяма мишена с оранжево слънчице-ябълка в центъра. Той тръсна глава да се отърве от този образ и изруга наум Вебер.
От центъра на схемата пламнаха едновременно и се пръснаха в различни посоки десет радиуса-лъча и „космическата мишена“ започна да се покрива с пъстра мозайка от разноцветни кръгчета, сякаш беше попаднала под кръстосания огън на припрени и неумели стрелци, които бяха успели „да направят на решето“ орбитите на Юпитер и Сатурн, преди да се научат „точно да стрелят“ в орбитите на вътрешните планети. Появиха се кратки надписи: названия на кораби, кодови имена на рейдове и операции. Възникна цяла система от свързващи линии, непрекъснати и пунктирани. Луни, бази, колонии, станции, дати… Франк имаше намерение да проследи самостоятелно служебния път на Дейвид, но трябваше да се откаже от това си намерение — очите му се премрежиха от многото данни.
— Задоволява ли ви тази схема? — попита шефът Николски.
— Хм… в известен смисъл — отговори тактично Николски.
— А вас, Купър?
— Мен ли? — На лицето на оператора се изписа известно объркване. — Готов съм да дам каквито искате гаранции, че всичко си е на мястото.
— Приемаме гаранциите ви, но ще трябва да изкоментирате загадъчното си произведение.
Купър помълча, докато съобрази с какво да започне. Холбрайт го изчакваше търпеливо.
— След завръщането на „Лунна дъга“ — започна операторът — за нашите десантчици започва нов етап на работа в Космоса. За да облекча обзора, предлагам да приемем момента на катастрофата на Оберон като условна нула за отчитане на времето. — Купър млъкна в очакване.
— Продължавайте — кимна му Холбрайт. — И впрочем най-същественото.
— Първа година: връщане, отпуск, Земя. Всичко е наред, ако не се вземат предвид последствията от шока, преживян на Оберон. Втора година: базовият град „Гагарин“ на Луната: преподготовка, очакване на нови формирания и накрая служебни визи за излизане в Космическото пространство. Симич, Йонге, Кизимов и Лоре попадат в състава на десантния отряд „Синята пантера“, който е създаден за лунната система на Юпитер. Там започва строителство на крупни стационарни бази и на десантчиците…
— Това можете да го пропуснете — позволи му доброжелателно Холбрайт.
— Аган и Нортън — жълтите и сините елементи на схемата — влизат в състава на четвъртата експедиция за Уран. По-точно, в състава на „експедиционната комисия на Юхансен“ — комисията по разследване на оберонските катастрофи. Корабът на експедицията е познатата ни „Лунна дъга“. Аган както и преди е първи пилот на кораба, а Нортън — командир на десантната група. Благополучен десант на Оберон, благополучно завръщане и… първата молба на Нортън за предсрочна оставка.