„Не ти трябва да ходиш на цирк!“ — помисли си Франк, като се наслаждаваше на тази сцена.
— Защото нашите отдели от Космическия сектор не разполагат с такива сведения — отговори му меко Холбрайт. — Вие сте успели да откриете сам, по собствена инициатива в Космоса това, което не е могла да види под носа си специално подготвената агентура. Ние просто сме длъжни да използуваме вашия опит. И така?…
Отначало старецът се заинати, но Холбрайт умееше да държи на своето и Роугън все пак трябваше да сподели „опита си“. Франк нямаше представа за какви „диверсии“ става дума и следеше разговора с повишен интерес.
Сполучливата самоинициатива на стареца, на която шефът благоволи да обърне внимание, се обясняваше много просто. Ръководителят на катедра „Психоанализ“ Чарлз Леонард Роугън беше плодовит. Плодовит с идеи, ученици, последователи. Значителен брой от неговите питомци работеха из космическите обекти и повечето от тях (както по силата на рядката специфика на работата си, така и по причина на природното си благонравие) продължаваха да поддържат твърде тесни контакти със своята алма-матер. В хода на разговора Франк пресметна, че професорът-диплодок има в Космоса едва ли не по-разклонена „агентурна мрежа“, отколкото двата филиала на Управлението за космическа безопасност, взети заедно. Без да излиза от кабинета си, този мухлясал старец намираше начин да бъде в течение на много събития, в напрегнатия живот на космическото пространство.
За пръв път Роугън узнал за „екранните диверсии“ от медиците, работещи в системата на Юпитер. Един бивш аспирант на професора, някой си Луис Нино Де Ривера, му разказал епизод от практиката си. Епизодът, представен от младия медик като куриозен случай, не се сторил такъв на професора, дори напротив, твърде неприятно го учудил и обезпокоил. Същността на разказаното от Де Ривера се свеждала до следното.
Веднъж до отговорния за лунната система на Юпитер разпоредител (база „Калисто-Център“) постъпил зашифрован радиорапорт от старши администратора на шеста луна (ЛЮ–6 „Хималия“). От рапорта следвало, че в базата на космодесантчиците „Синята пантера“ преди няколко часа станало произшествие, „което не можело да се класифицира иначе освен като необясним случай на крайно умопобъркване“. Възложили на Де Ривера да „изясни и обясни“ случилото се. Медикът незабавно екипирал един типов медицински бот с необходимото оборудване и стартирал към шеста луна.
ЛЮ–6 — приличала на полуобработена мраморна канара с червеникавокафяви жилки. Базата на космодесантчиците се откроявала върху светлия фон като татуировка: два пунктирани правоъгълника, съединени с пунктирана дъга… Медицинският бот получил своевременно „съгласие“ за кацане, „разгърнали“ му любезно пълната карта на сигналните светлини върху територията на космодрума, екипажът — медикът и пилотът — били посрещнати мълчаливо, но учтиво при самия изход от кесона. Нямало никакви признаци на „крайно умопобъркване“… Енергичният и общителен Де Ривера обсипал посрещачите с въпроси. В отговор те вдигали рамене.
Озадаченият медик, останал насаме със старши администратора, му поискал обяснение. Администраторът го съпроводил до бункера, при входа в който светел рубинов забранителен надпис: „Стоп! Комплект ДО–2“, отдръпнал се встрани и посочил с глава към екраните. Сингул-хроматичните екрани от най-нов тип с необикновени възможности за цветовъзпроизвеждане били разположени на два реда по протежението на бункерните стени. Горният ред бил цял. Долният… Почти половината от екраните на долния ред били варварски унищожени. От тях висели блестящи снопчета скъсани жици, по пултовете и креслата имало тъмни петна от оптическа течност, под краката хрускали стъклени парченца… Де Ривера определил, че е било удряно с нещо тежко, и неволно одобрил диагнозата, предложена от старши администратора. Човек със здрав разум не би вдигнал ръка да направи такова нещо… На въпроса на Де Ривера, кой най-често е бил в тоя бункер, администраторът, мръщейки се и въздишайки, дал подробен, но почти нищо неизясняващ отговор.
На всички без изключение бази на космодесантните отряди имало дублиращ комплект диспечерско оборудване ДО–2. Необходимост ли е било това? Едва ли… По-скоро инерция, анахронизъм, наследство от времето, когато сигурността на апаратурата не е била още на нужното равнище. Лично на него, администратора, за двайсет години работа в космическото пространство само веднъж му се случило да бъде свидетел на практическото оправдание на подобна предпазливост, и то поради лошото отопление на главната диспечерска кабина — дежурните замръзвали. Постепенно дубъл-бункерът, този технически рудимент, започнал да играе ролята на обикновена информационна кабина, достъпът до която бил разрешен за всички. Какво? Да, по всяко време на денонощието. Забраната „Стоп!“ също била анахронизъм и отдавна вече не важела за никого. Тъй като дубъл-бункерът работел синхронно с апаратурата на диспечерската кабина, свободните от дежурство десантчици понякога идвали в него да научат подробности за последните събития или просто да чуят местните новини. Достъпът в главната кабина бил разрешен само на членовете на командния състав на базата. Естествено, с по-голяма популярност се ползувала информационната кабина-кафе, обаче в напрегнатите часове на десантни операции дубъл-бункерът често бивал претъпкан. Но ето че сега… Администраторът махнал тъжно с ръка.