— Тъй-тъй… — наруши мълчанието Буцата. — Като полетиш колкото мен, ще разбереш: откритият Космос… това… това е нещо много сложно. С него, мили мой, не е лесно да играеш на „мелница“. Понякога така ще те тресне по тила, че цяла година няма да можеш да дойдеш на себе си. А ако много зяпаш, може и да предадеш богу дух. Тук всяка приказка е с натурален намек… Ако искаш, вярвай, ако искаш, недей, но бъди нащрек, нагаждай се според обстоятелствата. Не забравяй да душиш с носа си и по-често се оглеждай…
— Да душиш с нос, разбира се, е полезно — забеляза саркастично Оцета, — но понякога е по-полезно да поразмърдаш мозъка си.
— Знаеш ли какво се е случило с Ранд? — продължаваше Буцата, отминавайки хапливата забележка на Оцета. — Половин час преди полунощ Ранд излязъл от прожекционната зала, вървял си тихо и мирно…
— Ян разправя, че Ранд ходи специално да си подреме на комедийните филми…
— Какво от това? Изморява се човекът. На тренажорите винаги работи честно, не е като някои от нашите познати, затова и се изморява повече от другите. Наистина бил задрямал… Събудил се и видял, че филмът отдавна свършил, а в залата нямало никого. Станал и тръгнал към каютата си. Отминавал вече третата шахта, когато видял, че някой идвал насреща му по коридора. Бързал, почти тичал. Ранд се отдръпнал учтиво да му стори път, значи, на човека, погледнал да види кой е този бързоходец, но не можал да го познае — съвсем непознато лице!… Минал този тип съвсем близо покрай Ранд, без да го погледне, блъснал го нахално с лакета си и моментално скочил в шахтата. А пък ти казваш, че е привидение.
— Да, Ян горе-долу същото разправяше. А Ранд какво направил?
— Какво? Постоял, поклепал с очи…
— И си отишъл спокойно да спи! — заключи тържествуващо Оцета. — Било късно, решил да не се забърква в тая история с нахалника. Ох, ще ме скъсаш!
— А какво трябвало да направи?
— Как какво? Да го догони, да го задържи, да поговори с него! Откъде, с една дума, хубавецо, си дошъл на рейдера?! И това ми било „дива котка“! Слон инкубаторски е този твой Ранд и освен от възглавницата от нищо друго не се интересува.
— Моите почитания към теб, но Ранд не закачай — предупреди дрезгаво Буцата. — Разбра ли?
— Добре, извинявай — каза примирително Оцета. — Ранд, разбира се, е умно момче, веднъж го видях по време на изпълнение. Просто ме учуди реакцията му спрямо чужденеца…
— Каква пък толкова е реакцията му? Съвсем нормална реакция. Ти, разбира се, целия рейдер щеше да дигнеш на крак през нощта — нямаше да изпуснеш такъв случай. А Ранд е уравновесен човек. Обърнал се кръгом и си отишъл в каютата. И добре е сторил. Ситуацията е била неясна, странна и трябвало първо всичко хубавичко да се обмисли… Ловът е могъл да почака до сутринта, съвсем логично е. Къде може да се дене чужденецът на рейдера?
— Да не би Ранд да се е припознал? — изказа предположение Оцета. — Да не би някой от корабната команда да се е бил успал и да е бързал за дежурство? Сепнал се — видял, че закъснява, и хукнал, без да се умие, подпухнал от съня. Ранд не можал да го види хубаво и ето ти теб — привидение!…
— Казва, че го видял хубаво. И освен това закъснелият за дежурство няма да скача в ямата, а ще драсне направо. Пък и корабният екипаж има друга униформа, а видението, между впрочем, е било в наш костюм.
— В наш ли?
— Ами че да. В син летателен костюм с емблемата на десантчик на ръкава. Ранд има много набито око, но отдалеч и той взел този тип за свой. Едва отблизо успял да го види добре. Изпроводил чужденеца с поглед — на гърба му било написано с бели букви: „Лунна дъга. Четвърта експ.“. Всичко било както си му е редът, ала човекът не бил наш…
— Костюмът не е важен. Може да навлечеш какъвто искаш костюм.
— Може, никой не спори. Но с каква цел?… И Ранд страшно объркан от всичко това, правилно решил, че утрото е по-мъдро от вечерта, и отишъл да спи. Легнал, въртял се, не можел да заспи. Прехвърлил мислено в ума си екипажа на рейдера, десантчиците, учените… — нито един от тях поне малко не приличал на този тип. Не издържал накрая, станал и тръгнал на разузнаване. Където и да погледнел — навсякъде нощно осветление и безтегловност. Абсолютен ред, корабът спял. Само в банята трима космонавти вдигали врява — освобождавали Баката, който се бил оплел в хавлиите…