— Добре — казах с шеговит тон на разтревожените „апостоли“, — запазете енергията си за скока на Титания. Утвърждавам ви всичките и Христос да ви е на помощ!
Хвърлих поглед към командира на десантчиците: нещо неприятно се измени в израза на лицето му. Той каза рязко на подчинените си:
— По места!
В кабинета ми се извърши някакво организирано движение и сякаш вятър помете десантчиците — останахме с Нортън сами. Когато му подавах съгласувания списък, аз още веднъж му напомних, че хората са много изморени и командирът трябва да има предвид това.
— Особена тревога — добавих, като гледах внимателно Нортън в очите, — не зная защо, буди у мен Ранд Палмър. Как мислите, не сгрешихме ли, като го включихме в групата?
Нортън не избегна погледа ми.
— Палмър е най-надеждният в групата и вие знаете това — отговори той категорично и добави без следа от смущение: — Вашият въпрос, извинете, ми намирисва на нещо лошо.
Аз дори малко се обърках от думите му. Нортън се обърна и излезе. Изпратих с поглед снажната му, дебнещо-гъвкава като на пантера фигура. В съзнанието ми смътно затрептя малко пламъче на някакво интуитивно предусещане, което обещаваше да се оформи в мисъл. Изпитвах към Нортън едновременно странно любопитство и не по-малко странна неприязън, затова навярно не можех да си позволя никаква предубеденост…
Десантът на Титания, както се опасявах, ни струваше много скъпо. По време на сондажните работи едновременно с извличането на пробите избил фонтан от втечнен газ. Опитвайки се да спаси сондажното оборудване, Ранд Палмър стартирал с товарния катер, изтеглил манипулаторите и атакувал фонтана. Не му било лесно да маневрира с тежката машина около полуделия леден грифон. В края на краищата катерът се покрил с дебела ледена кора, загубил управление и се врязал в кесонния отсек на жилищния бункер. Бункерът се разхерметизирал моментално, но за щастие там в момента нямало никой. Изскочилите изпод фонтана Бугримов и Степченко видели катастрофата. Катерът бил спрял безпомощно на една страна, леко нагоре с дъното сред смачкания кесон… Бугримов пръв се опомнил — с два скока преодолял разстоянието до мястото на катастрофата (на Урановите луни силата на тежестта не е голяма), покатерил се на катера и се помъчил да отвори люка на дъното. Не можал. Ранд не отговарял на повикванията му. Всъщност нищо особено не се било случило — той бил само леко зашеметен, но Бугримов не знаел това. Пристигналият навреме Степченко видял как партньорът му се катери яростно по разрушения кесон към горния страничен люк. С нечовешко усилие Бугримов прегънал встрани един разкъсан метален лист и си разчистил достъпа до люка. Степченко забелязал, че масивното туловище на катера се помръднало от мястото си и започнало бавно да пада надолу с кърмата си. Бугримов не успял да реагира на предупредителния вик на другаря си, още повече че се бил вече изкатерил до кръста в отворения люк. Щял да бъде чисто и просто разрязан наполовина, но да се благодари на другаря си, който не се паникьосал. Степченко оценил трезво обстановката и подложил под падащата грамада единствения лост, който имал в момента — собственото си тяло… Разчетът му излязъл точен — успял да спре кърмовото плъзгане на катера за няколко важни за Бугримов мига. Един живот бил спасен с цената на друг живот… Бугримов и дошлият на себе си Палмър вдигнали буквално натъпкания в ледената каша свой другар. Докато го доведат на борда на кораба, докато го измъкнат от скафандъра и сложат на операционната маса-агрегат, настъпи клиническа смърт. Реанимацията мина успешно, обаче състоянието на тежко ранения беше критично. Имаше страшно увреждане на гръдния кош (за щастие от дясната страна), счупване на гръбнака… Какво да ви разправям, това бе най-тежкият, най-безизходният случай в медицинската ми практика. И досега не ми е ясно как успях да запазя живота на пострадалия. Впрочем заслугата не е само моя. Една от жените — инженер по далекосъобщителна техника — имаше още една професия — на хирургически асистент, както всички членове на екипажа на съвременния рейдер имат една или друга допълнителна родствена професия. Тя ми асистираше безупречно. Харесвах името й — Инга…