Тогава й се прииска да се цапардоса. Защо не прочете мислите му? Така вече щеше да знае!
Тръгна бързо нататък по коридора, зави зад ъгъла и се качи по стълбите, за да стигне в крилото на администрацията. Когато влезе в канцеларията, секретарката я позна, ала поне този път на лицето й не се появи укорително изражение. Жената грейна в усмивка срещу нея и вдигна телефона.
— Джена Кели е тук, господин Джаксън. — Сетне затвори телефона и й каза: — Направо влизай, Джена.
Все още поразтревожена, тя се приближи към вратата и почука. Познат силен глас викна:
— Влизай, Джена.
Отвори вратата. Едрият директор седеше зад бюрото си и за пръв път, изглежда, се зарадва да я види. Пред бюрото му имаше две кресла и в едно от тях се бе настанил някакъв мъж.
Докато тя приближаваше, непознатият се обърна й се стори бегло познат.
— Здравей, Джена — поздрави я той.
Гласът му събуди спомена й. Това бе мъжът, който вчера почука на входната врата, за да търси майка й.
— Здравейте — несигурно рече тя.
— Седни — каза й директорът и, докато изпълняваше заръката, Джена отново се разтревожи.
Нима този непознат мъж бе дошъл, за да й донесе лоши новини за майка й? Не, не можеше да е това. Той също се усмихваше. А и Емили се оказа права за още нещо — той определено беше красив.
Директорът заговори:
— Бих искал да те запозная с господин Стюарт Кели.
Погледът на Джена зашари между директора и непознатия мъж. Кели бе доста разпространена фамилия, ала тя не устоя и попита:
— Роднина ли си ми?
Мъжът кимна и заговори нежно:
— Аз съм твоят баща, Джена.
Гласът му бе тих и момичето бе уверено, че не е чуло правило.
— Моля?
Директорът повтори:
— Това е баща ти, Джена. Търсил те е в продължение на… колко дълго, господин Кели?
— Тринайсет години — отвърна мъжът и се усмихна. — През целия ти живот, Джена.
Джена присви очи. Нямаше представа каква измама крои този, но тя нямаше да се хване. Обърна се към директора:
— Това е някаква грешка, господин Джаксън. Аз нямам баща.
Господин Джаксън й се усмихна приветливо.
— Всеки има баща, Джена, дори и да не го познава. За това са нужни двама, нали знаеш. — Директорът се разсмя дрезгаво на глупавата си забележка.
Джена никога не беше харесвала особено господин Джаксън, но сега той наистина й стана неприятен. Момичето се изправи.
— Сега вече мога ли да се връщам в час?
Еха, ето това бяха думи, които никога не си бе представяла, че ще каже някога. Разбира се, тя никога не си бе представяла и това, че някакъв измамник ще се появи с твърдението, че е неин баща.
— Седни, Джена!
Тонът на господин Джаксън вече бе друг, директорът бе приел обичайния си властен образ. Тя седна, но не погледна другия мъж. Задържа разтревожения си поглед върху директора.
— Този мъж е твой баща — заяви господин Джаксън. — Проверих документите му и доказателствата, които видях, ми бяха достатъчни.
„Какви доказателства?“ — зачуди се Джена, но не попита.
Опита се набързо да прочете мислите на директора, ала само получи потвърждение, че господин Джаксън не я харесва, също както тя не харесваше него.
— Погледни ме, Джена — тихо помоли непознатият мъж.
Против волята си тя го направи. Имаше хубави очи — тъмно и наситено сини, като нейните. Но много хора имаха сини очи.
— Представям си как се чувстваш — продължи Стюарт Кели. — Онова, което сторих на теб и майка ти, беше ужасно. Но тогава не бях много добър човек. Бях млад и неспокоен и не исках отговорности. Обичах майка ти, ала когато ми съобщи, че е бременна, не можах да се съвзема. Не бях достатъчно зрял. Затова ви напуснах.
Джена се принуди да се взре право в сините му очи.
— Къде отиде?
— В Калифорния. — Той се усмихна смутено. — Бях хубаво хлапе и си въобразявах, че ще успея да стана актьор.
Джена го погледна скептично.
— И успя ли? Да не би да си някоя известна филмова звезда, за която никога не съм чувала?
Той се разсмя.
— Ни най-малко. Гледала ли си „Нашествието на гигантските марсиански зомбита“?
Джена поклати глава.
— Не мисля, че го пуснаха по кината. Почти съм сигурен, че веднага излезе на дивиди. Бях едно от тристате марсиански зомбита на кокили. Няма да ме разпознаеш, защото всичките носихме еднакви маски. Дори името ми не включиха в надписите накрая. Така че — не, не съм известна филмова звезда. Аз съм безизвестен дивиди бонус.