— Да не би да искаш да разкажа на всички, че спиш с плюшеното си мече?
— Просто ще те нарека лъжкиня — отвърна Джена.
Другото момиче се ухили злобно.
— Имам снимка.
Джена се усъмни. Не си спомняше, когато Аманда беше Трейси и двете с нея бяха спали в една и съща стая, да е виждала фотоапарат. А и като имаше предвид всичко, което й се струпа, и лошата слава, която й се носеше и без това, не я беше много еня дали хората ще узнаят, че спи с плюшено мече.
Но не можеше да не признае, че е любопитна и иска да разбере каква услуга ще поиска Аманда.
— Каква услуга?
— Искам да прочетеш мислите на Кен. Флиртувам с него ужасно много, а той изобщо не откликва.
Джена наклони глава на една страна.
— Някога хрумвало ли ти е, че може би Кен не иска да бъде с теб?
— Не — отвърна Аманда. — Сигурно има друга причина. И ти трябва да разбереш каква е тя.
Беше ужасно дразнещо, че Аманда си въобразяваше, че всяко момиче иска да й е приятелка и всяко момче е лудо влюбено в нея. Освен това имаше още нещо, което вбеси Джена.
— Слушаше ли въобще, когато мадам ни каза, че не бива да се използваме един друг, както и дарбите си?
— Ти пък откога правиш каквото ти казват учителите? — засече я Аманда.
Права беше. Но Джена поклати глава.
— Виж, Аманда, ако той не се интересува от теб, значи не мисли за теб. Какво ще се промени, ако открия, че мисли само за… не знам, за футбол може би, или за ръгби, или за макарони със сирене? Това как ще ти помогне? — За миг Аманда остана безмълвна. — Имам по-добра идея — заяви Джена. — Ти си крадец на тела. Защо просто не откраднеш тялото му? Тогава ще можеш сама да се влюбиш в себе си. Не може да е толкова трудно, като се има предвид високото ти самомнение.
С тези думи Джена излезе от тоалетната, доволна от факта, че цели две минути не бе принудена да мисли за тайнствения господин Кели.
7
Джена излезе и в тоалетната влязоха половин дузина други момичета, някои от които поздравиха Аманда. Ала тя едва осъзна присъствието им. Излезе от там замаяна, а думите на Джена все още кънтяха в ушите й. Не тези, че е надута. Не й пукаше ни най-малко какво мисли за нея Джена. Онова, което се загнезди в мислите й, бе идеята на съученичката й.
Дали щеше да проработи? Наистина ли можеше да завземе тялото на Кен и да го принуди да се влюби в нея? Разбира се, обаче, ако тя станеше Кен, тогава истинската Аманда щеше да се превърне в роботизираната Друга-Аманда, която заемаше мястото й, щом откраднеше нечие тяло. Но какво от това? Онази Аманда-Робот се държеше по съвсем същия начин като нея самата. И след като Аманда-Кен поканеше Другата-Аманда на среща, тя щеше да се върне в себе си и да омае момчето. Трябваше само да остане насаме с него и да прикове изцяло вниманието му.
Имаше само един проблем, но затова пък огромен. Как да открадне тялото на Кен? Това ставаше само когато я обземаше необорима жалост към някого. А как въобще да съжали Кен? Той беше хубав, харесван, и Аманда бе почти сигурна, че той няма проблем с ученето. Не знаеше много за семейството му, но неотдавна ги зърна всички заедно в един ресторант. Замисли се и си спомни, че тогава видя двама родители и малка сестричка. Изглеждаха добре — като нормално обикновено семейство.
Но може би родителите му не се разбираха, може би дори щяха да се развеждат. Не беше забелязала никакви признаци за подобно нещо, когато ги зърна в ресторанта, но човек никога не знае какво става зад сцената. Трябваше да пита майка си, понеже тя беше в час с клюките в обществото. Аманда съзнаваше, че не е много хубаво от нейна страна да се надява, че родителите на Кен ще се разделят, ала поне това щеше да й даде възможност да съжали момчето.
Или пък цялото хрумване бе съвсем глупаво. Първо на първо, тя нямаше чак такъв контрол над дарбата си. Умееше да избягва краденето на тела, като не изпитва жалост към никого, но дали можеше нарочно да се превъплъти в друг човек? Никога не беше опитвала, защото и никога не го бе искала, затова нямаше и причина да мисли, че притежава подобна способност.
От друга страна обаче, тъй като никога не бе опитвала, нямаше как да знае дали може, или не може.
И какво щеше да стане, ако успее да го направи? Какво щеше да стане, ако вземе тялото на Кен, покани Аманда-Робота и после се върне в себе си точно навреме за голямата среща? Дали Кен щеше да си спомня, че я е поканил да излязат?
Замисли се за преживяването си в тялото на Трейси. Всъщност Аманда никога не бе говорила със съученичката си за случилото се и заради това не знаеше колко и какво си спомня Трейси, когато си получи тялото обратно. Но след като известно време беше живяла в съученичката си, Аманда беше_ усетила_ някакъв вид близост, сякаш Трейси знаеше какво става.