Ала през целия ден се натъкваше на признаците за изчезването на своята популярност. Вече не получаваше комплименти, дори и за обувките си. Когато влезе в часа по алгебра, зърна приятелките си Ема и Кейти със сведени близо една до друга глави. А когато и те я забелязаха, веднага се разделиха. Аманда осъзна какво значи това. И те говореха зад гърба й.
Но най-лошото предстоеше. За този ден беше насрочено събрание, което щеше да се състои в следващия час — беше поредната скучна програма за околната среда. Всяка седмица имаха такава и все ставаше дума за глобалното затопляне, за рециклирането и за всякакви такива отегчителни работи. Аманда и идея си нямаше каква е темата за днешното събиране и не я интересуваше — имаше по-належащи неща, за които да се тревожи вместо за бъдещето на тъпата планета.
Но всички харесваха събранията, дори и най-скучните. Не бяха като часовете и бяха добър повод да се видиш с приятелите си. Можеше да си седиш където си искаш и беше като в столовата, където децата се скупчваха на групички. И най-хубавото бе, че събранията обикновено се провеждаха в салона по физическо и учениците сядаха на скамейките. Най-готините деца владееха най-високата пейка, където можеха да не обръщат внимание на лекторите и да си бъбрят, останали незабелязани от учителите.
Групичката на Аманда винаги се настаняваше на най-горния ред отляво — най-далече от терена. Момичето несъзнателно се отправи към тази част на салона и заизкачва стъпалата. Вече беше преполовила пътя, когато видя нещо, по-ужасяващо от… е, от най-страховития филм на ужасите, който някога беше гледала.
Те бяха там — Нина, Бритни, Софи, Ема и Кейти — и не й пазеха място. Вместо това бяха позволили на Кара Уинтърс и Тери Бойд да седнат при тях. И сега се притискаха една в друга още по-плътно, за да пуснат и Хедър Тод. Хедър Тод! Момичето, което тази сутрин се чувстваше поласкано да даде на Аманда копие от програмата с часовете на Кен съвсем против правилата! Нима беше възможно? Това не можеше да й се случи. Възможно ли бе нечия репутация да се сгромоляса за един-единствен гаден ден?
Ема я видя и заръга останалите с лакти. Сега всички се вторачиха в нея, а тя просто стоеше там, сама, без място, на което да седне. Вероятно за пръв и единствен път през живота си Аманда си пожела да стане Трейси Девън и просто да изчезне.
Но тя бе Аманда Бийсън, владетелка на всички готини в гимназия „Медоубрук“, и ако не можеше да направи нищо друго, то поне щеше да запази достойнството си. Без да среща ничии очи, но знаейки чудесно, че всички погледи са приковани в нея, тя се извърна и слезе по стъпалата. Сега вече имаше представа как се е чувствала Мария Антоанета на път за гилотината или Ан Болейн2, когато е срещнала екзекутора си. Бяха паднали кралици, всички до една.
Когато стигна най-долното стъпало, програмата вече започваше и Аманда трябваше да седне на първото свободно място в края на реда, където седяха множество смотани зубъри, на които вероятно наистина им пукаше за околната среда. Но поне те не й обърнаха никакво внимание. Дори не я забелязаха и за пръв път тя остана доволна от това.
И за разлика от Мария Антоанета или Ан Болейн, Аманда все още носеше глава на раменете си и можеше да я ползва. Нямаше да се разпадне. Щеше да се справи със ситуацията и да преодолее трудностите. Щеше да си възвърне трона.
Но как? Това беше големият въпрос. Затова и се върна към разговора си с Джена в тоалетната и отново се замисли над предложението на съученичката си.
Извади от чантата си програмата на Кен. Според нея след събранието той имаше физическо. Чудесно. Това значеше, че след биенето на последния звънец щяха да са му нужни няколко минути да се преоблече. Това пък щеше да й даде възможност да се върне в тази част на сградата и да застане някъде незабелязана, откъдето щеше да го види да излиза. Планът й бе да го последва до дома му и, преди той да се прибере, да го притисне.
Тогава щеше да има две възможности — да флиртува с Кен, което не беше проработило до момента, или вторият вариант бе да открие нещо за него, което да предизвика съжалението й и което, надяваше се, да й предостави причина за прехвърляне в тялото му. Подозираше, че вторият вариант е по-добър. Ако контролираше Кен, щеше да го накара да прави каквото тя иска — да се движи с Аманда, да се среща с Аманда, да принуди цялото училище да повярва, че е лудо влюбен в нея, което пък щеше да я върне обратно горе на пиедестала, където й бе мястото. И дори всичко това да не бе искрено, дори той да не искаше да е с нея, когато тя се върне в тялото си, то какво от това? Аманда вече щеше да е обратно на върха и щеше да накара всички останали да вярват, че тя е зарязала Кен, а това само щеше да я възкачи още по-нависоко.
2
Мария Антоанета е френска кралица, гилотинирана по време на Френската революция. Ан Болейн е една от съпругите на английския крал Хенри VIII, която е била обвинена в различни престъпления и обезглавена. — Бел.прев.