Да, втората възможност определено бе тази, с която щеше да се заеме. Вярно беше, че никога до момента не е опитвала съзнателно да превземе нечие тяло, ала Аманда Бийсън винаги получаваше каквото иска. И ако искаше обратно живота си, щеше да намери начин да си го върне.
Някак успя да преживее оставащите часове, без много да внимава. В мига, в който звънецът би, се намери извън стаята, а след няколко минути — и в другия край на училището. Точно до салона имаше изход, през който Кен несъмнено щеше да излезе, и Аманда застана зад ъгъла на сградата. Така щеше да го види да излиза, той щеше да я подмине, без да я забележи, и тя щеше да има възможност да го последва от безопасно разстояние. Зад нея, надолу в края на малък наклон, се намираше игрището и, докато момичето чакаше, чуваше как отборът по футбол се събира за извънучилищната си тренировка.
Не й се наложи да чака много. И извади късмет — той беше сам. Долепи се до стената, за да е сигурна, че няма да я види, когато мине оттам.
За съжаление обаче Кен не се отправи в посоката, в която тя очакваше. Той се извърна и мина покрай нея. За щастие обаче се държеше точно като и училище напоследък. Не я забеляза.
Гледаше тренировката по футбол. Стоеше с гръб към момичето на ръба на склона и наблюдаваше момчетата на игрището. Аманда не виждаше лицето му, но нещо в позата му я накара да мисли, че Кен не е в много добро настроение.
Спомни си, че преди той беше капитан на отбора по футбол. Но бе претърпял някакъв инцидент и вече не можеше да играе. Вероятно любимият му спорт му липсваше.
Промъкна се покрай стената към ъгъла, откъдето щеше да го вижда по-добре. Не беше умела в разчитането на изражения и определено не можеше да прочете мислите му, но той може би щеше да я забележи и да се зарадва, че има компания. Когато обаче огледа лицето му, Аманда осъзна, че Кен изпитва нещо много по-силно от съжаление.
Никога преди не беше виждала толкова тъжно момче. Явно много обичаше футбола. Беше почти готова да се закълне, че вижда сълза в окото му, което бе нелепо, разбира се, защото готините типове като Кен не плачеха.
Или пък плачеха? Сега Аманда видя как сълзата се търкулва по бузата му. Потресена, тя замръзна за миг, преди да се скрие от погледа му. Кен щеше много да се засрами, ако някое момиче го види да плаче!
Отказа се от плана си да го преследва и си тръгна към дома. По целия път обаче образът му продължаваше да изскача пред очите й. Какво му ставаше? Чувала бе, че момчетата много сериозно се отдават на любимите си спортове. Собственият й баща обичаше голфа и ако по някаква причина загубеше възможността да играе, той навярно също щеше да бъде донякъде тъжен. Но нямаше да плаче. Явно футболът наистина бе значел много за Кен. Момчето изглеждаше напълно потиснато.
Без значение колко силно опитваше, не можа да пропъди образа му от главата си. Беше някак странно. Да видиш в такова положение някое момче определено не беше привлекателно. Това не превръщаше Кен в много желана партия за гадже. Някои момичета може и да харесваха чувствителните момчета, но не и Аманда. Публичните изяви на чувства, особено от страна на момчетата, не бяха по неин вкус.
Тази нощ тя лежа в леглото си, без да успее да заспи. Ако зачеркнеше Кен като възможност да си спечели обратно короната, какви други варианти й оставаха? Можеше например да вдигне страшен скандал и да настоява родителите й да я освободят от този глупав клас за деца с дарба, но това само щеше да влоши нещата. Щеше да бъде доказателство, че специалният клас е неподходящо място за харесвано момиче, а това щеше единствено да повдигне повече въпроси.
Опита се да измисли какво друго може да предприеме, но поради някаква причина не съумя да се съсредоточи. Това беше истински необичайно, защото досега никога не й бе представлявало трудност да мисли за себе си — та нали сама си беше любим обект на внимание. Ала съзнанието й все се връщаше при Кен и изражението на лицето му, докато наблюдаваше тренировката по футбол.
Нищо не разбираше. Нали вече го зачеркна като гадже, защо не спираше да мисли за него? Когато най-сетне сънят започна да се спуска над нея, тя с отчаяние осъзна, че тази нощ ще сънува Кен Престън.
Ала както се оказа впоследствие, Аманда направи много повече от това.
8