— Притеснена ли си? — попита Трейси.
Джена седна на леглото и прегърна колена пред гърдите си.
— Не.
Трейси се засмя.
— Лъжкиня.
Джена отстъпи:
— Добре де, но не може да не се съгласиш, че е доста необичайно. След малко ще седна на масата за вечеря с някакъв напълно непознат, който твърди, че ми е баща. Ти нямаше ли да се притесняваш?
— Щях направо да бъда разбита — отвърна приятелката й. — Нещо такова може отново да ме накара да изчезна.
— Де да можех аз да изчезна — каза Джена.
Но това не бе възможно и момичето избра тъкмо противоположен подход. Скочи от леглото, отиде до тоалетката на Трейси, седна пред нея и повтори грима на очите си. Добави още черен цвят по клепачите и плътен слой лилаво червило на устните си.
— Как изглеждам? — попита.
— Като човек, на когото не бих искала да се натъкна в тъмна уличка — отвърна съученичката й.
— Добре.
Точно такъв образ искаше да си създаде. Който и да беше този мъж, Джена искаше да бъде уверена, че ще си проличи, че е кораво момиче, а не някоя малка ревла, тъгуваща за баща си.
— Защо днес не дойде в часа? — попита я Трейси.
— Защото не исках мадам да ме пита как се чувствам заради появата на Стюарт Кели. Сигурна съм, че господин Джаксън й е разказал всичко.
— Е, как се чувстваш?
— Трейси!
— Добре де! Извинявай.
— Изпуснах ли нещо интересно?
Трейси поклати глава.
— Мартин разказа какво иска да работи. Заяви, че иска да стане наемник със своята специална дарба.
— Иска да бъде войник ли?
— Не точно. Мисли, че хората ще му плащат, за да бие враговете им.
— Ами Кен? Той може да прави сеанси и да свързва живите хора с покойните им роднини. Емили ще остане много доволна.
— Кен също не дойде. Емили обаче каза, че би могла да работи като синоптичка по телевизията, а Чарлс заяви, че можело да се наеме да помага на мързеливците никога да не стават от удобните си кресла, за да си вземат още чипс. Мадам предложи, че той би могъл да помага на хора като него самия, които не са лесно подвижни, но той отвърна, че според него мързеливците ще плащат повече.
Джена се засмя. Типично в стила на Чарлс. Харесваше й този разговор, защото отклоняваше мислите й от предстоящата вечеря.
— Ами Аманда? Тя какво мисли, че ще може да върши с таланта си?
— Мадам не я разпитва днес, което навярно е добре. Аманда беше дори по-безучастна от обикновено.
Дрънченето на звънеца на входната врата накара Джена да се напрегне.
— Ох! Това е той. Който и да е.
— Винаги можеш да прочетеш мислите му и да разбереш.
Джена кимна. Не знаеше защо не опита да прочете съзнанието му, когато се срещнаха. Може би защото бе потресена. Пое дълбоко дъх.
— Добре. Да вървим.
Седморката на Девън, нахранени и изкъпани, бяха отпратени в спалнята им заедно с бавачката, за да може възрастните да вечерят нормално. Когато Трейси и Джена влязоха в гостната, завариха господин Девън да прави коктейли, а госпожа Девън да държи огромен букет от рози.
— Джена, виж какво ни донесе баща ти!
Отказвайки да се усмихне, момичето кимна.
— Красиви са.
— Трейси, би ли донесла ваза?
Джена изгледа яростно приятелката си, сякаш й каза: „Не ме оставяй!“, но Трейси взе цветята от майка си и отиде в кухнята.
— Здравей, Джена. — Непознатият й се усмихна.
— Здрасти — изломоти тя.
Сега вече се бе възстановила от шока, претърпян в кабинета на господин Джаксън, и успя да огледа добре мъжа. Определено беше такъв, какъвто предсказа и Емили — висок, тъмен и хубав. Беше спретнато облечен в костюм с вратовръзка и изглеждаше съвсем спокоен, сякаш вечерята с отдавна изгубена дъщеря е напълно нормално и обичайно събитие.
Трейси се върна с вазата с розите, която майка й сложи в средата на масата. Сетне госпожа Девън им поднесе да си вземат от една табла някакви хапки със завъртулки отгоре.
— Какво ще кажете за дъщеря си, господин Кели? — весело попита тя.
— Моля ви, наричайте ме Стюарт. — Той погледна към Джена. — Красива е — простичко отвърна.
Завъртулката върху хапките се оказа сирене, но Джена не се задави заради него. Зяпна невярващо мъжа.
— Какво?
Господин Девън приветливо се усмихна.
— Уверен съм, че всички бащи мислят дъщерите си за хубави. Съдя по себе си — това е мнението ми за осемте ми дъщери.