Не искаше отново да ходи при госпожа Грийнуд, или при госпожа Флечър, или както и да й беше името, и да се излага отново. Затова стана и затърси из библиотеката.
Всъщност беше някак интересно. Аманда не знаеше, че в библиотеките има и компактдискове, и видеоигри. Но нямаше време да ги разглежда. Имаше задача.
Най-сетне откри онова, което търсеше, в малка стаичка встрани от главната пътека. Стаичката изглеждаше, сякаш не е чистена от години. На една лавица Аманда се натъкна на всички гимназиални годишници от всички училища в града, първите бяха може би някъде от Средновековието, или нещо такова. Вероятно Рик се бе дипломирал през хиляда деветстотин шейсет и седма или шейсет и осма година, ако през хиляда деветстотин шейсет и четвърта е бил на четиринайсет.
В града имаше три гимназии. Аманда не знаеше фамилията на момчето. А и Рик и Ричард се оказаха доста често срещани имена. Тя обаче провери списъците и откри няколко момчета е името Рик.
Започна да преглежда снимките, въпреки че нямаше идея какво точно търси. По време на разговорите им той не бе споменал нищо за цвета на косата си или за други характерни черти.
Беше много изнервящо. Няколко от момчетата с името Рик бяха симпатични, други — не чак толкова. Някои имаха доста дълги коси, което явно се оказа, че е било модерно през онези години.
Имаше и снимки на разни училищни мероприятия, отбори и клубове, но Аманда не знаеше какъв е бил Рик в гимназията. Знаеше за Нанси, разбира се. И тъкмо заради това много се развълнува, когато случайно попадна на фотография на момче и момиче в официални дрехи, под която пишеше: „Рик Ласки и Нанси Чизик“.
Естествено, съществуваше възможност да е имало и друга двойка с имената Рик и Нанси. И въпреки това й се стори, че е попаднала на нещо. Спомни си как Рик й разказа за златистата коса на Нанси. Снимката беше черно-бяла, но все пак се виждаше, че дългата права коса на момичето е светлоруса.
Аманда обаче повече се интересуваше от момчето. Рик също имаше права коса, но изглеждаше тъмнокафява. И беше почти толкова дълга, колкото на Нанси, а в днешно време момчетата въобще не носеха такива дълги коси, освен с изключение на някои рок звезди. Той беше слаб, но не изглеждаше болнав. „Как ли е починал?“ — зачуди се тя.
На снимката Рик беше със смокинг, но не обикновен. Реверите и маншетите бяха бляскави. А под сакото момчето не носеше бяла риза и черна вратовръзка, както се очакваше, а тениска. Може би тогава бе отправил някакво модно предизвикателство. Или пък облеклото показваше чувството му за хумор. Момчето имаше страхотна усмивка и, макар че на снимката тя не видя пламъче в очите му, остана убедена, че то е там.
По принцип Аманда нямаше да приеме всичко това за привлекателно, защото предпочиташе по-мъжки момчета с по-атлетичен външен вид, като Кен. Но в Рик Ласки имаше нещо много привлекателно, нещо, което я развълнува.
Отново погледна Нанси. Трябваше да признае, че момичето е много хубаво… Не колкото нея самата, разбира се, но Нанси имаше красиво лице. Роклята беше ужасна — цялата бухнала и с воланчета, но си личеше, че Нанси има хубава фигура. На ръката си момичето имаше гривна от рози, за които Аманда предположи, че са били червени. Естествено, Рик й бе подарил любимите й цветя.
Вероятно снимката беше от годишния бал, хрумна й. По време на този бал ли Нанси беше скъсала с него?
Е, сега вече Аманда разполагаше с фамилия, ако на тази фотография в действителност бе нейният Рик. Доста странно бе, че вече мисли за него като за „своя“ Рик. Прелисти в края на годишника и в списъка потърси: „Ласки, Ричард“. След името бяха изписани номерата на четири страници.
Първият номер я отведе при снимка на група хора с надпис: „Селестиал Търнингс“3. Аманда прочете обяснението под нея и узна, че това е име на литературно списание, в което са поместени творби на ученици.
Винаги си бе мислила, че ученици, членуващи в подобни клубове, са зубъри, умници, които не знаят как да се забавляват, но децата на тази снимка никак не изглеждаха зле. Рик дори бе по-хубав отколкото на фотографията от бала си.
Следващата снимка беше стандартният абитуриентски портрет — момчето бе снимано до раменете, облечено с тъмна роба и нахлупило на главата си една от онези плоски шапки с пискюл, а зад него се виждаше фон, изобразяващ синьо небе с облачета. Рик беше вързал косата си на опашка отзад и Аманда успя по-добре да разгледа лицето му. Малки уши, високи скули, дълбоки очи. Кафяви или навярно много тъмносини очи. В стомаха й запърха пеперуда, всъщност в стомаха на Кен.