Само че точно в тази игра никой не блъфираше и беше доста скучно. Джена осъзна, че е направила грешка, защото игрите на карти бяха интересни, само ако самият ти участваш в тях. Както каза и баща й, това не бе атрактивен за гледане спорт.
В ъгъла намери някакво списание и го взе да чете при масата. То обаче се оказа за коли и не беше по-интересно от играта, затова отново се отнесе в мечти за бъдещето. Зачуди се как ли ще се чувства майка й, като узнае за завръщането на бившия си съпруг. Дали щеше да е щастлива? Тя никога не говореше за Стюарт, нито пък изразяваше някакъв интерес или любопитство по отношение на това къде е той и какво прави. Навярно бе така, защото си мислеше, че повече никога няма да го види. Очакваше я огромна изненада…
— Джена? Какво мислиш?
Тя прогони мечтанията и погледна баща си.
— Моля?
— Всички пасуваха, останахме само аз и господин Клифорд. Само че аз не знам дали господин Клифорд има по-добра ръка от моята.
Момичето погледна към картите на баща си. Сториха й се добри — три аса и два попа. Но ако господин Клифорд имаше нещо като четири аса и един поп, Стюарт щеше да загуби, а съперникът му — да спечели онзи куп с парите в средата на масата.
— Погледни го — помоли я баща й. — Как мислиш, дали блъфира?
Джена се вгледа в мъжа, седнал от другата страна на масата. Стори й се приветлив, с рошави вежди и широка усмивка. Нямаше ни най-малка представа какви са картите му, понеже ги държеше надолу с лицето като останалите играчи и тя можеше да види само гърба им. Жалко, че нямаше рентгеново зрение.
Но всъщност имаше нещо подобно. Въпреки че Джена не можеше да види самите карти, господин Клифорд навярно си мислеше за тях.
Беше сигурна, че това не е добра постъпка, но не устоя. Щеше да е толкова ужасно, ако Стюарт загуби всичките си останали пари. Затова направи каквото можа.
И се оказа права за мислите на господин Клифорд. И ето ги — появиха се в съзнанието й — две аса, две валета и една десетка. Не беше убедена точно каква е силата им, но нещо й подсказа, че ръката на баща й е по-добра.
— Не мисля, че трябва да пасуваш.
Той я послуша, увеличи залога, което Джена сметна за лудост, защото той не разполагаше с повече пари. Тогава на господин Клифорд му се наложи да си покаже картите и Стюарт спечели.
Господин Клифорд не се ядоса. Той поздрави баща й и каза:
— Дъщеря ти има добри инстинкти.
Стюарт кимна.
— Да, мисля да я задържа — рече весело.
Момичето видя колко много пари спечели баща й и остана доволно.
— Радвам се, че се оказах права — сподели тя с него.
— Но ти знаеше, че си права, нали? Прочете мислите му.
Джена си призна.
— Но това е измама. Май не трябваше да го правя.
Той се засмя.
— И така може да се каже.
Не бе напълно уверена какво има предвид, но той не й се ядоса и това бе най-важното.
Стюарт настоя да й вземе малък подарък с част от печалбата и тя му позволи да й купи тениска черна, разбира се, с бляскави сребристи звездички навсякъде.
— Благодаря — рече тя. — Сложи ли си някоя от онези временни татуировки?
— Още не съм. А ти?
Тя се поколеба. После, със засрамена усмивка, свали жилетката си и показа дясната си ръка, където в червено се виждаше думата „Татко“.
Стюарт я прегърна през раменете и лекичко я стисна.
— Това е моето момиче.
Сякаш цял живот бе очаквала този момент. Не че бе потисната от липсата на баща, защото също като майка си не се замисляше много-много за него. Но сега вече си имаше баща, а както казваха — по-добре късно, отколкото никога.
Когато се върнаха в дома на съученичката й, госпожа Девън настоя Стюарт да остане за вечеря. Докато възрастните пиеха коктейлите си, Джена изтича горе в стаята на Трейси да й покаже новата си блузка.
— Познай! — каза на приятелката си. — Щастлива съм!
— Така и трябва — отвърна й Трейси. — Това е страхотна тениска.
Джена грабна възглавницата си и закачливо я метна към съученичката си.
— Не само заради това. Трейси, наистина ми се струва, че той ще остане! Ще говори с майка ми веднага щом я изпишат. И може да се съберат отново!
— Не се увличай — предупреди я момичето. — Майка ти дори не знае, че той се е върнал в града. Може да не го иска.
— Да не полудя? — писна Джена. После се пльосна на леглото и се втренчи в тавана. — Той е красив, забавен, добър… Кой не би искал такъв мъж?