Тъкмо раждането на седемзнаците преди пет години бе отклонило вниманието на родителите от Трейси. Вината не бе на децата, не и в действителност, ала Джена не можеше да вини съученичката си за това, че не питае съвсем сестрински чувства към тях. Едва през изминалия месец Трейси бе започнала да се сближава с малките момиченца.
— Не притеснявайте Джена сега — смъмри ги госпожа Девън. — Тя навярно е уморена.
— И гладна — добави Трейси. — Качвай се в стаята ми, Джена, аз ще донеса нещо за хапване.
Джена знаеше къде се намира стаята на приятелката й, защото беше нощувала там преди по-малко от месец. Ала не бе сигурна дали Трейси си спомня това, понеже последния път, когато бе гостувала тук, Трейси всъщност не бе Трейси. Тогава тяхната съученичка Аманда Бийсън бе обсебила напълно тялото на Девън.
Джена се метна на едно от двете легла в стаята на съученичката си и се замисли за така наречената „дарба“ на Аманда. Момичето бе крадец на тела, което звучеше много по-готино, отколкото беше на практика. За нейно нещастие Аманда не можеше просто ей така да щракне с пръсти и да се превърне в космонавт или рок звезда. Тя можеше да заеме тялото на някой човек, само ако почувстваше съжаление към него. И ако я обземеше силно усещане за жалост към някого, Аманда можеше да се окаже впримчена в чуждото тяло.
Преди време Трейси със сигурност бе достойна за съжаление, и то не само защото избледняваше. Тя бе дори по-жалка, когато се виждаше. Беше кльощава — толкова недоразвита, че даже сутиен не носеше. Косата й бе изтощена и провиснала, бебешорските дрехи, които носеше, не й стояха добре, а стойката й бе ужасна. Трейси бе неспокойна, стеснителна и винаги изглеждаше уплашена. В очите на някой като Аманда Бийсън, която пък бе най-харесваното момиче в гимназия „Медоубрук“, Трейси Девън бе наистина достойна за съжаление.
Джена знаеше, че Аманда бе нещастна, че се е озовала в тялото на такава голяма смотла, и се съмняваше, че и Трейси е била щастлива, докато бе обсебена от съученичката им. Странно, обаче всичко се бе наредило за по-добро. Без значение дали го бе искала, или не, но Аманда помогна на момичето, чието тяло открадна.
Трейси вече определено не беше жалка. Момичето, което влезе в стаята с пликче с чипс и буркан със сос гуакамоле, почти не приличаше на Трейси отпреди времето на Аманда. Косата й бе блестяща и подстригана и филирана на сладки кичури. Очите й грееха, раменете й стояха изправени, а модни златни обеци висяха на наскоро продупчените й уши. Тя беше все така слаба, ала вече се възползваше от този факт и носеше супер тесни джинси и прилепнала блузка, завързана зад врата й.
Но промяната, настъпила в съученичката й, се простираше отвъд видимото. Момичето, което преди бе така срамежливо, че не смееше да поздрави някого, сега седна на леглото при Джена, остави лакомствата помежду им и я погледна открито.
— Знам, че не искаш да говориш за това, така че няма да те питам как се чувстваш заради отиването на майка ти в рехабилитационния център. Казах и на родителите си да не повдигат тази тема.
— Хубаво — облекчено каза Джена.
Трейси се намръщи.
— Не този отговор очаквах, Джена.
— Ъ?
— Кажи го — нареди й Трейси.
Джена се вторачи безизразно в нея.
— Спомняш ли си вълшебните думички? „Моля“ и…
Джена извъртя очи.
— Добре де, добре. Благодаря.
Трейси кимна одобрително и се усмихна.
— Ти можеш да изразяваш позитивните си чувства. Виж, Джена, знам, че си благодарна. Просто не искаш да си го признаеш, защото се боиш да не изглеждаш като малко безпомощно сираче или нещо такова.
Трейси беше права и тя знаеше това. Джена беше много горда и не можеше да понесе мисълта, че някой ще я съжалява. А да каже „Благодаря!“ бе все едно да си признае, че е в нужда.
Ето това бе истинската промяна, настъпила в Трейси. Предишните й тегоби бяха създали у нея способността да разбира другите хора, да усеща какво се случва в тях. Трейси не умееше да чете мисли като Джена, ала сякаш успяваше да чете чувствата. Това не бе нещо, което мадам би нарекла дарба, ала Джена не можеше да не признае, че този талант е доста интересен и може би малко страшничък. Момичето започваше да я опознава, пряко волята й, по начин, по който до сега Джена не бе позволила на никого другиго да я опознае.