— Много. Но съм щастлив да кажа, че се зарадва. Изглежда прекрасно. Лечението си казва думата.
— Това е чудесно. — Джена не знаеше какво ще последва, затова зачака мълчаливо.
— В събота я изписват — продължи баща й. — И не искам нито една от вас да остава да живее в онзи апартамент. Ще купя къща.
Тя примигна.
— Къща ли? За мен и мама?
— За нас тримата. За да живеем заедно като семейство.
Джена остана без думи. Буцата в гърлото й стана болезнена, но в същото време момичето никога преди не се бе чувствало толкова щастливо.
— Майка ти ще ми даде още един шанс — обясни й той. — Не го заслужавам, но нейното желание е такова. Надявам се, че и ти го искаш.
Джена беше убедена, че изражението на лицето й е достатъчно красноречиво. Но за всеки случай отвърна:
— О, искам го, искам го.
Той се усмихна.
— Добре. Сега трябва да бъдем практични. Не искам дори и една нощ да прекарваме в Бруксайд Тауърс. Сутринта отидох да огледам една къща, която искам да купя. — Баща й се наведе напред и посочи. — Какво ще кажеш за нея?
Беше като къщичката от мечтите й. Бяла, със сини первази. Сандъчетата на прозорците бяха обсипани с червено мушкато. Големи, висящи кошници с цветя се поклащаха от двете страни на входната врата. Моравата беше окосена. Не беше имение, нито беше голяма къща като тази на семейство Девън. Беше уютна и симпатична. Не беше просто къща, беше дом. Идеалният малък дом за тричленно семейство.
— Красива е — въздъхна тя.
— Исках да я видиш и отвътре, но собствениците отсъстват днес.
— Сигурен ли си, че се продава? — попита Джена. — Не виждам никаква табела.
— Те са добри хора — обясни й той. — Макар че не можах да им дам никакво капаро, махнаха табелата. До четвъртък трябва да им платя.
— Четвъртък — ахна момичето. — Този четвъртък ли? Не вдругиден, а на следващия ден?
— Да.
Джена се обърка.
— Но тя сигурно струва хиляди, хиляди долари. Откъде ще намериш толкова пари? Можеш ли да вземеш заем от банката?
Той се усмихна унило.
— Не и с моето кредитно досие. Не, захарче, ще платя в брой. И се надявам ти да ми помогнеш.
— Как?
— Днес ще взема малко пари — рече Стюарт. — Достатъчно ще са за самолетни билети и ще останат още мъничко. Утре двамата с теб можем да отлетим за Лас Вегас. Там казината работят по двайсет и четири часа. Мога да се включа в някоя игра на покер и, ако ти си до мен, до сутринта в четвъртък е възможно да спечеля нужната сума за купуването на къщата. Ще долетим обратно, ще дам парите на собствениците и в петък ще се нанесем. В събота ще вземем майка ти и ще я доведем в новия й дом. Тук.
Стюарт остави Джена напълно бездиханна. Тя дори не бе сигурна, че разбра какво й каза той.
— Мислиш ли, че ще се справиш? — попита я баща й. — Че ще можеш цяла нощ да останеш будна и да четеш мисли?
— Не знам. Предполагам.
— Разбира се, че ще успееш, ти си кораво момиче. Ти си моето момиче, нали?
— Да. — Ала не стоенето будна цяла нощ я тревожеше. — Но…
— Но какво?
Джена направи физиономия.
— Това е измама.
Той не възрази.
— Да, права си. И предполагам, че като баща е редно да се засрамя от това, че моля дъщеря си да ми помогне да измамя някого. Но аз гледам по-всеобхватно на нещата, Джена. Искам да спася майка ти, да ни направя щастливи, всички нас. Да станем истинско семейство. Ще ми отнеме много години да спестя парите, нужни за закупуването на тази къща. Не вярвам обаче, че майка ти ще издържи още дълго на онова място, където живеете.
Беше прав и момичето го знаеше. Бруксайд Тауърс не бе подходящо място за възстановяващ се алкохолик. Там имаше прекалено много изкушения.
— Чувала ли си израза „Целта оправдава средствата“? — попита я той. Джена поклати глава. — Означава, че за да постигнеш важна цел, понякога се налага да правиш някои не дотам почтени неща. Сега говорим за здравето на майка ти и за нашето общо бъдеще като семейство. Не мислиш ли, че си заслужава да постъпиш малко нечестно заради това?
На Джена не й харесваше, но той бе прав.
— Заслужава си.
Стюарт се приведе към нея и лекичко я прегърна.
— Чудесно. Ще се обадя на директора и ще му кажа, че утре ще те взема от училище.
— Май трябва да измислиш добра причина, за да направиш това — предупреди го момичето.