Той се засмя.
— Не се притеснявай, Джена. Баща ти умее да разказва небивалици. Ще кажа, че имаш болна баба, която иска да те види. И на семейство Девън можем да кажем същото.
— Добре.
Стюарт запали двигателя на колата.
— Сега трябва да вървя, за да взема парите за билетите ни и за влизането ми в играта. Ще те оставя в дома на Девън.
Не беше далече. Когато се преместеха в новата къща, пак щеше да е в същия училищен район. Докато шофираше, Стюарт й говори за възможностите за работа в града, но съзнанието на Джена бе прекалено замъглено, че да внимава.
Случваше се. Наистина се случваше. Мечтите й, фантазиите й — те наистина щяха да се сбъднат. Като в приказките. Не можеше да си представи, че е възможно нещо подобно да се случи в действителност.
Пред дома на семейство Девън Стюарт я целуна бързо по челото и й каза, че на следващия ден ще й съобщи кога ще отпътуват. Все още замаяна, Джена влезе вътре.
— В кухнята съм — викна Трейси.
— След минутка идвам — отвърна й тя.
Имаше нужда да остане за малко сама. Изтича нагоре по стълбите и влезе в стаята на съученичката си.
Странно нещо бяха чувствата, помисли си. Те никога не бяха абсолютни, поне нейните не бяха. Джена никога не бе напълно щастлива или напълно нещастна. Преди малко бе чула най-добрите новини в живота си. Трябваше да е на седмото небе.
Е, да, наистина се налагаше да извърши нещо, което никак не искаше, но какво от това? Просто трябваше да си повтаря какво й каза баща й за целта и средствата. Пък и тя и без това не бе много почтена в използването на дарбата си. Всъщност четеше мисли по много по-глупави причини от тази! Мадам вечно й правеше забележки за това.
Не знаеше обаче как ще реагират господин и госпожа Девън. Те носеха отговорност за нея като приемно семейство. Възможно бе да не й позволят да отлети за Лас Вегас, дори и да повярваха на измислицата за посещението при болната баба. Възможно бе да поискат разрешение от социалните служби на щата и от мухата щеше да излезе слон — на Стюарт щеше да му се наложи да попълва формуляри и да стане невъзможно да получат разрешение да отлетят на следващия ден. А това, от друга страна, щеше да означава, че няма да се сдобият с парите, за да платят къщата в четвъртък. Което пък значеше, че в събота щяха да изпишат майка й от рехабилитационния център и да я пратят обратно право в Бруксайд Тауърс.
Хрумна й една идея. Вместо да казва на родителите на Трейси, просто щеше да им остави бележка, която да прочетат след нейното отпътуване. Трейси щеше да й е бясна, че не й е казала истината, но когато видеше колко щастлива е в новия си дом с новото си семейство, щеше да й прости. Нужен й бе лист хартия. Трейси държеше канцеларските материали в шкафчето на бюрото си и Джена намери вътре бележник. Отвори чекмеджето, за да извади и нещо за писане.
И тогава погледът й попадна на пощенски плик, запечатан и адресиран, очевидно очакващ да му бъде залепена марка и да бъде изпратен. Странно бе, помисли си тя. Трейси обичаше да пише имейли, не да праща писма по старомодния начин.
Но писмото й се стори някак официално. Знаеше, че любопитства и че не е нейна работа, но какво от това? Щом можеше да чете чужди мисли, можеше да чете написаното и върху чужди пощенски пликове. Взе плика в ръце и прочете адреса. „Държавна медицинска лаборатория. Отделение за ДНК тестове.“
Нима Трейси имаше домашно за ДНК? Не й беше споменала.
Джена чу стъпки и пусна плика върху бюрото. В стаята влезе приятелката й.
— Нося кухнята при теб — обяви Трейси. В ръце държеше чиния с шоколадов кейк. — Току-що го направих. Но ти сигурно не си гладна, ако със Стюарт сте хапнали навън.
— Умирам от глад — призна си Джена и взе парче от кейка.
После седна на леглото си и се замоли Трейси да не забележи, че пликът от чекмеджето й се е оказал върху бюрото.
Трейси обаче забеляза, но навярно си помисли, че сама е оставила плика отгоре, защото само отвори чекмеджето и прибра писмото отново вътре. И тъкмо тогава Джена прочете мислите й. Не успя да устои. Имаше нещо потайно в движенията на съученичката й, нещо, което я накара да заключи, че приятелката й не иска тя да узнае истината за това писмо.
И както се оказа, Трейси имаше добра причина за действията си. Докато прибираше плика, тя мислеше за него и съзнанието й разкри съдържанието му.
Косми. Малко от Джена, които бе взела от четката й за коса. И малко от Стюарт.