В старите времена, като например преди месец, един такъв поглед щеше да превърне Нина в трепереща пихтия, изпълнена със съжаление. Ала напоследък приятелката й не бе така лесна за управляване. Сякаш Нина оспорваше властта на Аманда като царица майка на осми клас в гимназия „Медоубрук“. И това не й бе за първи път.
Аманда забеляза, че Софи и Бритни се споглеждат. Знаеше, че трябва да защити титлата си веднага и да им напомни кой командва. Врътна се леко пред огледалото и кимна доволно.
— Страхотна е, тъкмо като за мен, ще си я купя — твърдо заяви тя.
Докато плащаше, се озърна към мястото край изхода на магазина, където момичетата я чакаха. Не можеше да чуе какво им казва Нина, ала неспокойното изражение на Софи и кратките погледи, които Бритни й мяташе, я разтревожиха. Когато за пореден път извади кредитната карта на майка си, тя тихомълком се закле, че неотдавнашната промяна, настъпила в нея, няма да разруши положението й в обществото.
Приятелките излязоха от бутика и тръгнаха през мола, слязоха долу с ескалатора и отидоха при осемте заведения за бързо хранене.
— Хайде да си вземем пица — предложи Нина.
Софи и Бритни погледнаха Аманда. Тя обаче, без да бърза, плъзна поглед към щанда с китайското, после към „Бъргър Кинг“ и нататък.
— Аз отивам към салатения бар — обяви накрая.
Нямаше никаква причина всяка от тях да не си купи каквото иска за обяд, защото всички клиенти взимаха подносите с храната и сядаха на масичките в средата. Ала бе традиция групичката да си купува заедно обяда и да се храни заедно, и Аманда остана доволна да види, че Софи и Бритни я следват към салатения бар. Секунди по-късно и Нина се присъедини към тях. Мислено Аманда си написа още една точка.
Ала Нина не се предаваше. Още щом се настаниха на една маса и оставиха салатите си, тя зададе въпроса, който Аманда очакваше и от който се страхуваше.
— Как е новият ти клас? — попита Нина. — Как го наричаха, „за деца с дарба“ ли?
Аманда бавно задъвка една морковена пръчица. Но все някога щеше да й се наложи да отговори.
— Добре е. — Знаеше си, че този отговор няма да бъде достатъчен за Нина, и се оказа права.
— Защо го наричат така? — пожела да знае Нина. — Не се обиждай, Аманда, но ти не си гений.
— Всъщност нямам ни най-малка представа защо хората го наричат така — нехайно отвърна Аманда. — Учениците там не са ужасно умни или нещо подобно.
Нина продължаваше да настоява:
— Обаче ти явно си специална по някакъв начин, щом са те избрали да участваш. Като Специалния Ед.
Аманда се напрегна. „Специалният Ед“ бе термин, с който наричаха часовете, посещавани от деца, неспособни да се справят с работата, която съучениците им извършваха в нормалните часове.
— Не, нищо подобно не е.
— Но вие сте събрани в група, така че не може да нямате нищо общо. Да видим… Емили Сандърс не е ли в същия клас?
Бритни ахна:
— Отнесената Емили Сандърс? Царицата на блуждаенето?
Софи се закиска:
— С нея заедно имаме биология и тя е напълно отвеяна. Всеки път, когато учителят я повика, тя на практика подскача на мястото си. Сякаш е на друга планета.
Аманда едва не се усмихна. Де да знаеха! Когато Емили изглеждаше, като че ли мечтае, тя всъщност получаваше видения за бъдещето.
Очите на Нина блеснаха.
— И така, какво общо имаш ти с Емили Сандърс, Аманда?
— Нищо — остро отвърна тя.
— Кой друг е в този клас? — продължаваше Нина. — О, да бе, онова неприятно момче в инвалидната количка, как му беше името?
Софи й помогна:
— Чарлс Темпъл. Той наистина ли е толкова гаден, колкото изглежда, Аманда?
— Аз откъде да знам? Никога не съм си говорила с него.
Ала сега и трите момичета я наблюдаваха с любопитство и тя трябваше да измисли нещо, с което да опише класа си.
— Вижте, смятам, че сме просто случайно подбрани ученици, като при томбола. Според мен провеждат някакво проучване или нещо подобно.
— Кой? — попита Нина.
— Какво?
— Кой провежда проучването?
Аманда изръмжа.
— Не знам! Господин Джаксън може би.
— Директорът?
— Или… или училищното настоятелство или нещо такова. За Бога, на кой му пука? — Определено беше време да смени темата: — Ей, гледахте ли снощи „Америкън Айдъл“? Не мога да повярвам, че Джошуа отпадна — беше ми любимец.