Естествено, Нина сграбчи и тази възможност, да ни изрази несъгласие с нея:
— Той не беше много добър певец.
— Но е толкова сладък — намеси се Софи. — Просто обожавам руси момчета с расти.
Аманда тихичко въздъхна с облекчение, докато телевизионната програма се превръщаше в новата тема на разговора. Всъщност не можеше да обвинява приятелките си за любопитството им. В края на краищата в това нямаше смисъл. Аманда Бийсън беше готина. Класът на децата с дарба бе загадъчен. Загадъчното не беше готино. Аманда Бийсън беше в този клас. Следователно Аманда Бийсън не беше готина. Което само идваше да покаже как понякога логиката просто няма смисъл. Аманда Бийсън да не е готина? Та това бе немислимо заключение.
Нямаше начин да разкрие истинската причина за сформирането на класа за деца с дарба — тя бе прекалено излагаща я. Много малко хора знаеха защо съществува такъв клас и учениците от него се надяваха това да си остане така. Та кой би искал целият свят да узнае, че е откачалка?
Аманда все още не можеше да повярва, че тя самата е определена като такава. Добре де, винаги си бе знаела, че е малко по-различна от останалите. Отдавна преживяваше странни неща. Когато беше петгодишна, видя окъсана жена да проси на един уличен ъгъл. Беше й домъчняло за нея толкова силно, че съзнанието й някак успя да завземе тялото на старицата и Аманда всъщност почувства страданието на жената. Беше се случвало и друг път. Винаги когато изпиташе силно съчувствие към някого, тя се превръщаше в него. Беше страшно дразнещо.
Нямаше да бъде толкова лошо да е крадец на тела, ако можеше да си избира телата, които краде. За нещастие не можеше просто да щракне с пръсти и да стане Мис Тийн Америка. Първо трябваше да изпита жалост. А не беше лесно да изпита съжаление към някой като как й беше името на онази, която спечели Олимпийските игри. Вместо това Аманда се бе превърнала в едно момиче, което го блъсна кола; в изтормозена съпруга; в момче, с което хулиганите вечно се заяждаха. И в Трейси Девън.
Добре де, всичко това си беше доста странно, но не смяташе, че мястото й е в класа на откачалките. От Трейси насам не беше крала ничие тяло, а колкото по-дълго време се въздържаше от съжаление към някого, толкова повече намаляваше вероятността отново да изпита онова усещане. Само ако можеше да убеди мадам в това и да се освободи от Света на чалнатите…
Мислите й бяха прекъснати от тихия писък на Бритни.
— Олеле! Не се обръщайте, Кен Престън идва насам.
Софи, естествено, пренебрегна предупреждението на Бритни и се обърна.
— Много е готин — отбеляза тя.
Безспорно бе и дори Нина нямаше какво да възрази. Когато едно момче бе високо и широкоплещесто, когато копринената му пясъчно руса коса падаше върху изумруденозелени очи, когато имаше сладки трапчинки и квадратна челюст, момчето бе истински желано. До преди два месеца Кен бе звездата на футболния отбор на „Медоубрук“, когато претърпя някакъв инцидент, ала той все така си изглеждаше като атлет и само това имаше значение.
Аманда го наблюдаваше с интерес. Още не ги бе забелязал, но ако продължаваше да върви в същата посока, щеше да мине точно край тяхната маса. О, да, Кен Престън беше много сладък и много желан от момичетата в гимназия „Медоубрук“. И Кен Престън посещаваше часовете за деца с дарба, заедно с Емили Сандърс, Чарлс Темпъл и Аманда Бийсън.
Когато се приближи, момичетата веднага отвърнаха погледи от него и се взряха едно в друго. Щом стигна до тях, Нина попита високо:
— Някой иска ли доматите ми?
Гласът й привлече вниманието му, ала той не погледна към Нина.
— Здрасти, Аманда.
— Здрасти, Кен — отвърна тя.
Той отмина и Аманда се възгордя от възхищението на приятелките си.
— Мисля, че те харесва — развълнувано рече Софи.
Нина обаче завъртя очи.
— Защото й каза здрасти?
— Е, мен не ме заговори — унило додаде Бритни.
— Миналата пролет дойде на купона ми при басейна у дома, а дори не ме помни — добави и Софи.
— Е, аз го виждам всеки ден — обясни им Аманда. — Той също е в класа за деца с дарба.
С доволство загледа как Нина зяпва.
— Шегуваш се!
Аманда се усмихна.
— Аз искам доматите ти.
Докато солеше салатата, тя забеляза още две от съученичките си от специалния клас, които минаха между масите. Този път обаче й се прииска да се скрие под масата, за да не я видят. Да поздрави Трейси Девън и Джена Кели нямаше никак да впечатли приятелките й.