— Искате ли да ви разкажа от какво има Шарлота тези девет шева? — попитах аз неочаквано с глас, който ми се стори напълно нормален. — Бяхме отишли на курорт на езерото. Сиймор писа на Шарлота писмо, с което я канеше да ни дойде на гости, и майка й най-после я пусна. И ето какво се случи: една сутрин тя беше седнала на средата на входната алея и галеше котето на Бу Бу и тогава Сиймор хвърли камък по нея. Беше дванадесетгодишен. Това е всичко. А той хвърли камъка, защото тя изглеждаше така хубава насред алеята с котето. И всички разбраха това, дявол да го вземе — и аз, и Шарлота, и Бу Бу, и Уейкър, и Уолт, цялото семейство. — Аз се загледах в пепелника на масичката. — Шарлота дума не му е казала за това досега. Нито дума.
Погледнах госта си, като че ли очаквах да ми възрази, да ме нарече лъжец. А аз излъгах, разбира се. Шарлота никога не можа да разбере, защо Сиймор я замери с камъка. Но моят гост не ми възрази нищо. Напротив, той ми се усмихваше насърчително, сякаш готов да приеме всяка моя дума за чиста истина. Но аз станах и излязох от стаята. Помня, че преди да изляза, се спрях насред стаята и си помислих дали да събера парчетата лед от пода, но това ми се видя толкова трудна работа, че продължих към вратата. При кухнята съблякох, по-точно изхлузих, куртката си и я захвърлих на пода. Тогава ми се стори, че именно това е мястото, където винаги съм оставял куртката си.
В банята постоях няколко минути пред коша, питайки се да взема ли дневника на Сиймор или да не го взема. Не помня вече какви са били доводите ми „за“ и „против“, но накрая отворих коша и измъкнах дневника. Седнах пак на ръба на ваната й запрелиствах дневника, докато намерих последната записка на Сиймор.
„Един от войниците току-що се обади в «справки» на летището. Ако продължи да се прояснява, призори ще можем да излетим. Опънхайм каза, че няма защо да седим като на тръни. Обадих се по телефона на Мюриъл, за да и обясня какво е положението. Тя само викаше «ало», «ало». Аз пък не можех да издам глас. Тя едва не затвори телефона. Да можех да се успокоя малко. Опънхайм реши да му дремне, докато ни се обадят от летището. И аз би трябвало да поспя, но съм много изнервен. Всъщност аз й се обадих, за да й кажа, да я помоля за последен път, просто да се вдигнем двамата и да се оженим някъде. Толкова съм изнервен, че не мога да търпя много хора наоколо си. Имам чувството, че предстои второто ми рождение. Свят, пресвят ден. Връзката беше толкова лоша, че аз не успях да й кажа почти нищо. Ужасно е, когато казваш: «Обичам те», от другия край да ти викат. «Какво? Какво?» Целия ден четох откъси от ведата. «Тези, които се бракосъчетават, трябва да си служат един на друг. Да се издигат взаимно, да си помагат, да се поучават, да се подкрепят, но преди всичко да служат един на друг. Да възпитават децата си честно, с обич и грижа. Детето е гост в къщата, то трябва да се обича и уважава, а не да се гледа на него като на собственост.» Колко изумително е това, колко разумно, колко красиво и трудно и затова правдиво. За първи път в живота си изпитвам радостта да съм отговорен за някого. Опънхайм вече спи. И аз би трябвало да поспя, но не мога. Някой трябва да бодърства заедно с щастливеца.“
Прочетох тази записка само веднъж, после затворих дневника, отидох в спалнята и го пуснах в чантата, на Сиймор. След това се метнах на по-близкото легло. Не знам дали само ми се е сторило така, но мисля, че заспах — или изгубих съзнание, — преди още да съм се докоснал до леглото.
Когато се събудих след около час и половина, главата ми се пръскаше от болка, а устата ми беше пресъхнала. В спалнята беше почти тъмно. Помня, че седях доста време на края на леглото. После, измъчван от жажда, станах и се помъкнах към дневната, надявайки се в каната на масичката да е останало нещо мокро и студено.
Последният ми гост очевидно сам се беше измъкнал от апартамента. Само празната му чаша и угарката от пурата в пепелника напомняха за неговото съществуване. Все още си мисля, че трябваше да изпратя тази угарка на Сиймор — нали сватбените подаръци в повечето случаи са безсмислени. Просто угарка от пура в малка, хубава кутийка. Би могло дори за обяснение да се сложи и един чист лист хартия.