Джордж запали факлата, която бе обилно насмолена и бързо излъчи силна светлина.
— Заслонът не го бива, но все пак е по-добре отколкото на открито в равнината.
— Бихме могли да слезем в подземието — рече Джон. — Точно там избихме преди десет години ония негодници, мексиканските бандити. Обзалагаме се, че скелетите им са още проснати по пода.
— И ти ли беше там, Джон?
— Разбира се; дори за случая получих сто новинички долара. Но да оставим приказките за после, и тъй като индианците не са помислили да се подслонят преди нас, както и господа вълците, да запалим един хубав огън и да се приготвим за вечеря.
Дърва не липсваха, защото навред се търкаляха паднали греди и летви.
След като завързаха конете на сухо, четиримата мъже запалиха без всякакво усилие един игрив огън и почнаха да пекат един от мечешките бутове, които щеше да е достатъчен да нахрани всички, после разгледа срутените зидове на Мисията, страхувайки се от внезапно нападение на вълците, чийто вой ечеше зловещо от близката гора и се смесваше със свистенето на вятъра и шума на дъжда.
— Да се надяваме, че ще ни оставят на мира — рече Джон. — Може би не са достатъчно на брой, за да посмеят да дойдат тук. Да идем да хвърлим око на мечешкия бут и да се постараем да прекараме приятно вечерта. Дори другарите ни, заели позиция в планината, биха ни завидели.
Из мисията се носеше съблазнителен аромат, който караше вълците да вият повече от всякога. Мечешкият бут, набоден на шомпола на една от карабините и поставен на два чатала, порозовяваше над разпалените въглени. Мъжете гледаха със съжаление как разтопената мас обилно капе в жарта.
— И така, Джон, значи ти и друг път си бил тук — рече Хари, а през това време една гръмотевица разтърси разбития покрив и посипа мъжете с мазилка. — Преди много години ли е била разрушена тази тъй обширна Мисия?
— Както ви казах, преди десет години. Някакви мексикански монаси си бяха поставили за цел да цивилизоват червенокожите в Колорадо и с много средства бяха успели да издигнат този манастир. За съжаление по онова време тия места гъмжаха повече от мексикански разбойници, отколкото от чакащи църковно приобщение индианци. Кръстосваха банди от кръвожадни леперос и салтеадорес, които създаваха големи грижи на американското правителство, защото нападаха дори куриерите, отмъкваха пощенските товари и избиваха безжалостно всички, които се опитваха да им противостоят.
— Наистина, ние с Джордж сме чували да се говори за тях
— рече Хари.
— И за извършените от тях жестокости после набеждавали индианците — добави златотърсачът.
— Вярно е — каза съветникът, — много червенокожи платиха заради ония бандити. Когато американското правителство разбра, че се отнася за голяма мексиканска банда, действуваща по границите, където се появяваше и изчезваше мълниеносно, благодарение на бързите си коне, то организира отряд доброволци за борба с бандитите. Както можете да си представите, приятели, аз, в качеството на съветник по индианските въпроси, се записах ведвага. След безкрай кръстосвания из Колорадо и Утах, един ден узнахме, че страшната банда, която ни разиграваше от три месеца, се насочила към тази Мисия, с намерение да я плячкоса. А известно бе, че монасите се радваха на щедрата благотворителност на богати и благочестиви мексиканки. И така, пристигнахме незабавно и заобиколихме сградата. Бандитите бяха вътре и без да загубят самообладание ни посрещнаха с ужасен огън, който помете голям брой от нашите, принудени да се сражават на открито.
— Бяхте ли поне достатъчно на брой? — попита Джордж.
— Стотина, под заповедите на капитан Мак Леланд, който струва ми се не се страхуваше дори от куция дявол — отвърна Джон и продължи:
— Но ето, че след около час стрелбата секна и вече не се чуваше никакъв шум от вътрешността на Мисията. Разбихме една от вратите с брадви, решени да избием бандитите, но за наша голяма изненада открихме в параклиса, ако не се лъжа, двадесет и двама монаси, проснати на земята със завързани ръце, крака и уста.
— Бяха ли ги пощадили? — попита Джордж. — Значи ли, че понякога тия страшни разбойници могат да бъдат и великодушни?
— Почакай малко, любопитнико — каза Джон, докато обръщаше почти готовия шиш. — Втурнахме се по стълбите и из килиите, за да открием ония негодници но намерихме само четири — пет убити край прозорците. Запитани, монасите ни казаха, че бандитите изглежда са открили някой таен изход, известен само на игумена на Мисията, който точно тогава, за наш лош късмет, отишъл да покръства някаква секта на шайените. Докато търсехме, дори в подземията на църквата, монасите казаха, че си тръгват, защото искали час по-скоро да намерят своя игумен. Никой не помисли да ги задържа, тъй като искането им изглеждаше основателно. Но знаете ли, дявол го взел, кои излязоха тези монаси?