— Винаги, Джон — отвърна младежът.
— Подземието се намира зад нас, в дясно, до онзи свод. Махни се оттук и иди да откараш конете, за да не ги изгубим. Едно стълбище лесно се отбранява от четири пушки. Побързай, защото тези зверове след малко ще ни нападнат отвсякъде и това ще бъде края за всички ни.
Младежът стреля още един път с карабината си и се отправи тичешком към конете, които ритаха и цвилеха отчаяно, сякаш хищниците бяха започнали да ги хапят.
Без да се отчайват от понесените загуби, може би защото техни другари всеки миг прииждаха от горите и запълваха празните редици, вълците като че ли наистина се готвеха за всеобща атака. Бяха завладяли всички отвори и се придвижваха към огньовете, които вече не ги плашеха, както не ги задържаха и куршумите.
Червен Облак бе забелязал опасността и като застана зад Минехаха започна отстъпление към дъното на залата, без да престава да стреля. Не губеше времето си и Джордж. Бе открил стълбището, което водеше към подземието — лобно място на мексиканските бандити, и с факла в ръка бе откарал надолу първия кон.
Червен Облак веднага му се бе притекъл на помощ, като първо постави на сигурно място Минехаха и собствения си мустанг. През това време Джон и Хари се опитваха да задържат вълците, които се нахвърляха все по-ожесточено. За да не губят време със зареждането на карабините си, а и за да пестят боеприпаси, хвърляха сред зверовете горящи главни, като по този начин получаваха по-добри резултати. Наистина, винаги щом една запалена дъска или греда паднеше на пода, от нея излитаха милиарди искри и облаци дим, които прогонваха животните назад. Борбата не можеше обаче да трае дълго, защото след разпиляването на огньовете, нападението нямаше да закъснее. Джон и Хари отново трябваше да грабнат карабините, но в този момент проеча гласът на Джордж:
— Отстъпвайте!
— Не давай гръб, Хари, докато отстъпваш — побърза да каже съветникът.
Вълците се втурнаха през всички отвори и се хвърлиха в следващата атака.
Двамата мъже, прикрити от златотърсача и Джордж, дошли им в помощ, достигнаха бързо стълбището и се втурнаха в подземието, осветено от няколко факли.
Приличаше на крипта, с няколко сводове и ниши за поставяне на статуи и светци, а размерите й позволяваха да побере двадесетина души и повече. В средата имаше стара маса, проядена от дървесни червеи, около която се търкаляха грозни човешки скелети и ръждясали пистолети край тях. Това бяха жалките останки на безчестните мексикански разбойници, които жестоко бяха избили монасите от Мисията.
Едва-що четиримата мъже се бяха настанили в края на стълбите, за щастие толкова тесни, че конете едва бяха преминали, когато вълците се показаха вкупом отгоре и почнаха да вият още по-силно.
— Както изглежда, заклели са се да огризат нашите меса и тия на конете ни.
— Джон, виждал ли си толкова твърдоглави гадове? — Наистина не съм, но по-добре да стреляш, вместо да бърбориш.
— Смяташ ли, че ще опитат да се спуснат надолу?
— Кой може да каже? Джордж, тук дърва има ли?
— Масата.
— Начупете я заедно със златотърсача. Само един хубав огън в края на стълбите ще ни опази от тия мръсници.
— Дявол ги взел и тях и този проклет торнадо, който ни ги докара.
— Давайте, другари, ако искате да изкараме до сутринта. Изгорете и скелетите, те принадлежат на типове, които не заслужават никакво погребение. Хари, стреляй с мен, докато другите начупят дъските.
— Ще стрелям по ония, чийто уста са в пяна — отвърна траперът. — От тях най ме е страх.
Страшен трясък заглуши думите им. Златотърсачът и Джордж, въоръжени с големи камъни, откъртенй от нишите, разбиваха масата и столовете около нея. Трясък се подемаше от ехото в криптата и достигаше още по-силен до вълците, които удвояваха воя си.
— Давай, Хари, не брой патроните, които ще възстановим в Кампа — каза Джон.
— Все още имам достатъчно — отвърна траперът, който показваше голямо самообладание.
— Стреляй!
Два вълка, поразени от непогрешимите куршуми на двамата доброволци на полковник Девандел, се изтъркаляха по стълбите, а междувременно Червен Облак и Джордж хвърляха в огъня на дъното на стълбата кресла, дъски от масата и скелети.
Многобройните вълци, които се трупаха на площадката на стълбището почнаха да се отдръпват, защото целия дим се събираше там и взе да им люти. Тримата доброволци и златотърсачът наблюдаваха спокойно сцената, облегнати на карабините си. Докато огънят гореше, нямаше никаква нужда да се хабят боеприпаси и понеже имаше доста кресла, можеха спокойно да поддържат огъня през цялата нощ.