— Дали и нас не ни чака същата участ? — попита Джордж.
— Да се надяваме, че не — отговори Джон и се надигна да огледа хоризонта.
Едва-що бе поставил ръка на челото си, за да се предпази от силното слънце, когато от гърдите му се изтръгна вик:
— Дим!
Всички наскачаха. На юг, далеч от тях, дебел сив стълб се издигаше право нагоре, образувайки нещо като чадър.
— Това не ще да е индиански лагер — рече Джон. — По-скоро там гори голяма ферма или някоя станция…
— Я, да не би да е Кампа! Какво ще кажете, златотърсачо!
— Може би — отвърна сухо Червен Облак, едва повдигайки Рамене. — Когато индианците тръгнат по бойната пътека, те не спят.
— За съжаление — каза съветникът, като хапеше устните си и почукваше земята с приклада на карабината си.
— Какво ще правим, Джон — попита Хари. — Трябва ли да се откажем от последната кола на Кампа?
— Все още ми се струва, че индианците не са нападнали тази станция.
— Но нали гори!… Този дим не е от лагерен огън.
— Може да са го запалили жителите преди да свият към Соленото езеро, отправили се към границите на Калифорния и Мексико.
— Значи не се отказваш от плана си да стигнем до Кампа?
— Не — отвърна решително съветникът. — Да става каквото ще, но ще ида да видя какво се е случило в тази станция, която поради близостта си, спадаше към охранителния район на доброволците на полковника. А ако намерим компания, толкова по-добре за нас, сега когато знаем, че шайените кръстосват прерията. Хайде, другари, на седлата. Преди слънцето да залезе ще узнаем опожарена ли е Кампа.
Уверени, че и този път са убегнали от страшните томахавки и копия на шайените, ездачите се метнаха на седлата и след последно оглеждане на хоризонта се отправиха на юг, цепейки устремено безкрайния океан от зеленина.
Стълбът от дим все още се виждаше и им служеше като фар. Нещо голямо гореше посред прерията, защото пушекът, който се събираше в чистото небе, растеше и не помръдваше.
Понеже в тази посока се намираше единствено Кампа, значи именно тази малка станция сега догаряше в пожара.
В онази епоха емиграцията на белите била още съвсем слаба поради непрестанните враждебни действия на индианците, а селищата били разположени на огромни разстояния. Тъй като всички имали нужда от защитата на един малък форт с малоброен гарнизон, правителството не могло да осигури охрана на всички, които имали желание да се заселят.