— Загубени сме! — не можа да се въздържи да не възкликне Джон.
— Минехаха може да е излъгала — обади се Хари. — Кой може да вярва на думите на това момиче? Може да е искало само да ни изплаши.
Джон втренчи очи в малкото дяволче, което се преструваше, че гледа дивите свине, насъбрали се около дървото, но без да пропусне ни една дума.
— Говори! — викна той и я сграбчи за косите. — Вярно ли е че сред арапахите има и сиуси?
— Не знам — отвърна девойката. — Видях много пера да се развяват по главите на бойците, без да мога да различа сиуси от арапахи.
— Върви по дяволите!
Минехаха сви рамене, оправи косите си и продължи да гледа лекарите, без да крие ироничния си кикот.
— Колко са? — попита Хари брат си.
— Не по-малко от двеста.
— Ако ги води Черен Казан нямаме никаква надежда да убегнем от ужасния стълб на мъченията, нали Джон?
— Още не са ни хванали — отвърна съветникът, който бързо се бе съвзел от уплахата си.
— Не можем да побегнем докато пекарите ни чакат да слезем, за да ни направят на парчета или да ни изкормят червата.
— Напротив, сега съм благодарен на тези свине, драги мой, защото точно те ще ни спасят.
— По какъв начин?
— Почакай да стигнат индианците дотук и ще присъствуваме на страхотна битка. Тези животни ще сметнат, че се намират пред убиеца на своя другар и ще се хвърлят веднага в борба. Ще видиш, че мустангите дълго няма да издържат на напора им.
— А ние?
— Ние ще се възползуваме от положението, за да се махнем.
— Без нашите коне?
— Ех, засега трябва да се откажем от тях.
— А няма ли червенокожите да ни обсипят с куршуми? — попита Джордж.
— Ще внимаваме само да не ни забележат — отвърна Джон. — Кедърът е висок и кичест, особено към върха. Да се скрием там горе и ще видим какво ще се случи. А, чакайте! Вземете всички мерки за Минехаха и й запушете добре устата. Ако нададе един-единствен вик, никой не ще може да ни спаси. Хайде, приятели, да не губим време.
Джордж хвана момичето и властно му посочи върха на кедъра, после всички почнаха да се изкачват, а през това време пекарите, продължаваха яростно да забиват зъби в кората на дървото, късайки дълги ивици от нея.
След като стегнаха Минехаха с кърпа около устата, за да не може, да ги издаде, което иначе не би пропуснала да стори, и след като я завързаха с ласо за един клон, тримата трапери се скриха сред гъстия листак и зачакаха спокойно приближаването на страшния Черен Казан и храбрите му бойци, защото все още не вярваха, че ще имат работа с Яла и сиусите.
Двестате сиуси и арапахи, водени от Червен Облак, Яла и Черен Казан, след като претърсиха повечето от терасите, спускащи се към езерото, без да открият тримата трапери, решително се насочиха натам, където предишната вечер се намираше малкия бивак.
Подобно на всички индианци. Червен Облак можеше отлично да се ориентира без помоща на компас, по звездите и слънцето, така че се надяваше да изненада, може би все още спящи, тримата трапери. Той поведе в галоп ордата в северна посока и спря точно там, където би трябвало да открие шарения кон на съветника и двата мустанга на братята.
Нищо не бе убегнало от погледа на тримата мъже, скрити сред високите клони на кедъра, затова голяма беше изненадата им, когато познаха златотърсача начело на страшните бойци.
— Той!…Ах, негодник! — възкликна Джон, като сграбчи карабината си. — Виждате ли го приятели? Не се лъжа, нали?
— Не, приятелю — отвърнаха в един глас Хари и Джордж, които веднага бяха разпознали изменника по дрехите му, различни от тези на индианците.
— Не очаквах да го видя сред индианците!
— Дали не ни е предал, за да си спаси скалпа? — попита Хари. Джон поклати глава.
— Черен Казан не е човекът, който ще пощади един предател на своята раса, дори ако оня му обещае хиляда скалпа — отвърна. — Имах съмнения за този човек заради твърде тъмния и червеникав тен на кожата му. Подлец! Добре ни изигра.
— Значи ти смяташ, че не е метис, а индианец, преоблечен като златотърсач, така ли?
— Да Хари. За нещастие, установявам това твърде късно. Ако преди имах някакво доказателство за истинската му самоличност, по този час скелетът му щеше да лежи в прерията, вече огризан от койотите.
— А онази, която го следва, Яла ли е?
— Да, Хари. Макар да не съм я виждал от три години, веднага я познах. Пазете се от нея, другари — тя е по-страшна от Черен Казан.
— Значи сиусите, арапахите и шайените са успели да се съединят. Какво ли ще представлява сега великата прерия, кръстосвана във всички посоки от тези демони?
— Да, не ми се ще да се намеря между тях. Хари — отговори съветникът.