— Но какво прави американското правителство, защо се бави?
— Чака да види как ще се развият нещата. И тази война ще свърши, като другите: със страшни кланета и винаги за сметка на червената раса. Обзалагам се, че вече подсилени колони доброволци от границите се стичат от Калифорния, а други преминават големите реки на изток. Няма да остане ненаказано ни едно престъпление, извършено от червенокожите. Но не очаквах тъй скоро да видя Яла тук. Много бърза да пипне децата на нещастния полковник.
— И които вече няма да успеем да спасим — каза Джордж.
— Защото сме принудени да чакаме на това дърво, затова ли? И нашето време ще дойде — рече Джон и добави: — Не изпускайте от очи нито индианците, нито пекарите, и най-важното да не ви зърнат. А, ето ги, че идват! Внимавайте!
Двестата индианци се задаваха в луд кариер. и както беше обичаят им преди атака, те крещяха и размахваха оръжие, макар пред себе си да нямаха никакъв неприятел.
Подплашени от тези викове пекарите бързо сгъстиха редиците си и се струпаха около кедъра. Нападателни по природа, те се подготвяха за бой, решени да загинат, но да се сражават до край.
Тъй като тревата беше много висока, индианците не забелязаха присъствието на тези опасни животни, затова след като направиха една обиколка около малкия бивак, означен единствено от дълбоките следи на конете — нека не забравяме, че от предпазливост траперите не бяха палили огън предишната вечер — минаха нататък, разширявайки кръга на своите претърсвания.
— Сега внимавайте, приятели — рече шепнешком Джон на другарите си. — Ще присъствуваме на едно красиво сражение. Ето че четината на пекарите настръхва и чувам зъбите им да тракат.
— Сякаш тракат кастанети — рече Джордж. — Не ми се иска да ги изпитам по прасците си. Гледайте!… Идат!
Тридесетина индианци наближаваха към пространството с храсти от артензии, явно изненадани, че е изпотъпкано и поради това любопитни да го претърсят, докато другарите им продължаваха да разширяват кръга си.
Изведнъж пекарите, след като издадоха гневно ръмжене, като луди се втурнаха извън храстите, нападайки стремително.
Като видяха тази лавина от животни да връхлита връз тях, конете спряха изведнъж, задушиха въздуха и почнаха да цвилят, после се извърнаха и поеха обратно, въпреки виковете на ездачите, които зверски затягаха юздите. Веднага долетяха и виковете на другите отряди, които претърсваха наблизо.
— Пекари!… Пекари!
Отекнаха няколко залпа, които проснаха на земята не малко от нападателите, но не бяха достатъчни да спрат нападението им. Обзети от внезапна паника, конете след като видяха тия от авангарда, обърнати в бягство, побързаха да ги последват и се насочваха стремглаво към терасите на езерото. Вече никой не беше в състояние да ги овладее. Не помагаха нито опънатите юзди, нито ударите с пети, понеже червенокожите не използуват шпори, подобно на събратята си от Южна Америка, не помагаха и убожданията с ножове за скалпиране. В миг двестате ездачи, макар да не преставаха да стрелят, се оказаха в пълно отстъпление, упорито преследвани от глутницата пекари, които освирепели до крайна степен, следствие понесените загуби, изглеждаха решени да измрат до един, отколкото да се откажат от отмъщението си.
— Приятели — каза Джон. — Ето удобния момент да се махаме от тук. Чифликът не е далеч и се надявам да стигнем до него преди арапахите и сиусите да се върнат обратно. Хайде, да слизаме.
— А тази палавница, тук ли ще оставим? — попита Хари и посочи Минехаха.
— О, не! — отвърна съветникът. — Ако червенокожите я намерят ще ни преследват безмилостно през полуострова. Джордж, заеми се с малката и внимавай да не ни избяга.
Индианците вече бяха изчезнали зад терасите на езерото и само пушките им отекваха от север, така, че поне за сега, нямаше опасност да се върнат.
Тримата трапери развързаха Минехаха и свалиха превръзката й, после бързо слязоха на земята.
— Ех, да бяха тук конете ни! — каза Хари.
— И те са побегнали при появата на глиганите — отвърна съветникът. — За сега да разчитаме само на краката си и да побързаме да стигнем колкото се може по-скоро до бреговете на Уебър. А ти припкай с нас — викна той към лукавата хитруша — и не се опитвай да избягаш, защото куршумите ни ще те достигнат.
Момичето се уви в пелерината си и се втурна да тича, за да покаже, че няма никакво намерение да опита куршумите на безпогрешните им карабини.
Гората, състояща се почти изключително от гигантски борове, които по височина можеха да съперничат на прочутите борове на Сиера Невада в Калифорния, бе на няколко крачки от тях. За няколко минути траперите навлязоха в нея, тичайки задъхани. В далечината все още долитаха гърмежи, което говореше, че индианците бяха решили да се справят с последните пекари, за да могат да се върнат по местата, където се надяваха да изненадат бегълците.