— Да правят каквото щат, господин Девандел — каза на сина на полковника, който виждаше как бързо изчезва едно голямо богатство трупано търпеливо с години. — Това е войната и за жалост в случая ние сме по-слабите. Но когато пристигнат частите от изток, ще видим какъв ще бъде краят на трите войнствени племена.
През деня не се случи нищо особено, освен рядка размяна на безрезултатна стрелба, но щом слънцето започна да залязва обсадените забелязаха с ужас края на гората да се изпълва с ездачи.
— По дяволите! — възкликна Джон, който ги наблюдаваше от високото на един мост, заедно със сина на полковника и двамата трапери. — Там не са по-малко от петстотин.
— Обзалагам се, че Черен Казан е повикал и Лява Ръка, другият вожд на арапахите.
— А сиусите на Яла не ги ли виждаш, Джон? — попита Хари.
— Не съм сляп.
— Здравата ще ни нападнат — рече синът на полковника с въздишка. — Не се страхувам за себе си, а за Мери.
— Господин Девандел, още не сме в ръцете на червенокожите — отговори съветникът. — Много са и са смели тия дяволи, но ще видят зор преди да сложат крак тук вътре. Стоборът е здрав и висок, ровът е дълбок, а и къщата би могла да се превърне що годе в нещо като крепост.
— За съжаление всичко е построено от дърво и то силно запалително, защото сме си служили само с чамов материал.
— Така е, господин Девандел, все едно че се намираме над барутен погреб — отвърна Джон. — Ако онези хитреци използуват огъня, ще ни изпекат на бърза ръка.
— Не вярвам, приятелю, че имат намерение да ни пекат като бифтеци — каза Хари. — Ти знаеш, че Нощна Птица бе натоварен да занесе на арапахите заповед да заловят живи децата на полковника.
— Вярно е, Лява Ръка трябваше да изпълни заповедта за залавянето, заедно с Черен Казан.
— Толкова ли ни мразят сиусите? — обади се младият Девандел.
— Изглежда — отвърна Джон.
— А защо искат да ни заловят живи?
— Кой знае.
— За да ни държат като заложници?
— Трябва да попитате ония отсреща, господин Девандел.
— На никаква помощ ли не можем да се надяваме?
— Избийте си от главата, че някоя колона с доброволци от границите би стигнала до нас. Цялата прерия е в ръцете на индианците и ще мине време преди правителството да изпрати своите войски отвъд Арканзас. На Калифорния не разчитайте, а от Сиера Невада няма да слезе ни един войник.
— Това, което ми казвате, Джон, не е никак окуражително.
— Знам, господин Девандел, но не искам да ви втълпявам неосъществими надежди. Вече не можем да разчитаме на друго, освен на храбростта на хората си и на изстрелите на нашите карабини Я, почакайте, какво правят ония гадини?
— Като че ли разузнават — каза Хари.
Два разезда се бяха откъснали от главното ядро и поеха в различни направления. Едни следваха брега на Уебър, а други прекосяваха в кариер памуковите плантации, опустошаваха безмилостно обещаващата реколта. Всички бяха въоръжени с карабини и томахавки, но някои все още носеха копия и кожени щитове от бизон. Съвършени ездачи, те прескачаха с буйните си мустанги оградите на нивите, като разгонваха стада с домашни пуйки, които слугите от чифлика не бяха имали време да съберат в просторния двор. Другите бяха останали неподвижни пред боровата гора, разгънати в двойна редица. Пред тях бяха застанали Яла, златотърсачът или по-точно Червен Облак и двама вождове, които не можеха да бъдат разпознати заради пищната украса от паунови пера, които слизаха по гърба им. Изглежда бяха Черен Казан и Лява Ръка, двамата велики вождове на арапахите, които си оспорваха териториите, разположени на изток и на запад от Соленото езеро, и прочути със смелостта и жестокостта си.
Отрядите описаха широк кръг около асиендата, като се държеха извън обсега на карабините на врага, после свиха към боровата гора, след като нададоха на три пъти оглушително техния боен вик.
Всички негри и метиси се бяха сбрали по мостовете, готови да отблъснат атаката. Мери също бе застанала до брат си, въоръжена с лека карабина и чифт пищови. Подобно на всички момичета от границите на Далечния Запад, тя бе отличен стрелец.
Мракът беше се спуснал, но около асиендата огньовете продължиха да лумтят под казаните, пълни с врящо масло. В далечината се дочуваше глухия тътен на задаваща се буря сред гъстите облаци, които се гонеха над Соленото езеро.
— Чака ни тежка нощ — каза Джон, който за миг не бе напуснал наблюдателния си пост, задоволявайки се да вечеря паница царевична каша и половин дузина варени яйца от пуйка, поляти с половин бутилка малагово вино. — Ще има буря, но това няма да смути червенокожите. Дано до утре сутрин запазим скалповете си.