— Друго не ни остава. Вижте, останали сме четиринадесет души.
— А после какво ще стане!
— Ще бягаме и ще караме да ни гонят, господин Девандел.
— А Мери?
— Ще я поставим между нас Надявам се умее да язди.
— О, може би дори по-добре от мен.
— Тогава да дадем последен залп и след това да бутнем оградата. С няколко тласъка ще я съборим над рова, така всичките ни коне ще минат и ще ни отворят път като стенобойна машина.
Индианците бяха подхванали да кръжат и като не преставаха да викат и да стрелят приближаваха постепенно към рова, над който хвърляха в определени места боровите клони, за да им послужат като брод.
Защитниците на асиендата дадоха последен залп, после се спуснаха след съветника, който не изпускаше брадвата от ръка.
— Заредете първо оръжието си — викна им великанът, — и щом бутнем стобора, мятайте се на конете от втората редица и се дръжте плътно около господарите си. Аз ще поведа тия, които са вързани. Хари, Джордж, бъдете край мен! Бутайте силно!
Канеше се да мине пред мустангите от първата редица, следван от шестима негри, когато отекна вик:
— Пожар! Пожар! Асиендата гори!
Облакът дим, незабелязан досега от никого, лумна с дълги огнени езици от покрива на къщата. Сред пушека и пламъците, подскачайки като маймуна, се мярна едно дребно човешко същество с факла в ръка.
— Минехаха!… — извикаха двамата трапери, които веднага различиха малката и зла дъщеря на Яла.
— Ах, усойница! — добави веднага Джон. — Очаквах подобно нещо от нея!
Свали бързо карабината от рамото си и стреля, но Минехаха вече бе изчезнала сред дима и пламъците.
— Уби ли я? — попитаха Хари и Джордж, които също се канеха да стрелят.
— Дявол да я вземе! — отвърна Джон с яростен глас. — Достойна е за майка си! Дано съм я улучил. Не се занимавайте с нея, а бутайте стобора!
Отвъд рова вече отекваха съвсем близо бойните викове на арапахите и сиусите. Атаката беше предстояща.
Траперите, негрите и метисите се нахвърлиха към оградата с устрема на стенобойна машина. Тридесет-четиридесет греди, подрязани от брадвите се прекатуриха с трясък над рова, образувайки истински мост.
— На конете! — викна веднага Джон.
Индианците, които се намираха на отсрещната страна, общо петдесетина — останалите продължаваха кръгообразния си бяг — като видяха да се сгромолясва тази огромна част от оградата, останаха вкаменени от уплаха. Но още повече се втрещиха, когато отгоре им връхлетяха тридесетте мустанги, петнадесет от които възседнати от обсадените с насочени карабини.
Подплашени от пламъците, които опожаряваха асиендата с невероятна бързина, конете, пришпорени до кръв, преминаха в миг рова и прегазиха яростно червенокожите, слезли от конете в този момент за да нагласят боровите клони.
— Огън! — изрева съветникът и пръв изпразни карабината си.
Залпът внесе суматоха сред червенокожите, които още не се бяха опомнили от изненадата. Петнадесетте мустанги, които галопираха в гъста редица, държани изкъсо от въжето, повалиха, изправяйки се на задните си крака, и ония, които още стояха изправени.
След като проби неудържимо обръча на индианците, кавалкадата мина отвъд в кариер и се насочи към боровата гора, по посока на бреговете на езерото, за да поеме оттам великата прерия на изток. Водеше ги надеждата да срещнат помощта на американската кавалерия, ако вече бе преминала Арканзас и започнала бойните действия.
В това време останалите отряди на Яла, Лява Ръка, Черен Казан и Червен Облак обикаляха около чифлика в пламъци. Но щом видяха обсадените да побягват, нададоха ужасен вик и се втурнаха след тях като стреляха и хвърляха томахавките си. Джон, който яздеше след първите петнадесет коня, хванати с въжето, рязко сви към реката, за да не пречи на другите зад него, и викна:
— Всички зад мен! Не губете време да стреляте!
Като добър познавач, бе си избрал кон, който сякаш имаше огън във вените и крила на краката — той водеше и увличаше малкия отряд в неистов отчаян бяг. Но ако Джон бе великолепен ездач, не по-лоши бяха арапахите и сиусите и макар конете им да не бяха отпочинали, те не изоставаха. А най-лошото беше, че макар да препускаха бясно, поддържаха постоянен и силен огън. Вярно беше, че повечето куршуми отиваха на халост, но все пак от време на време достигаха целта си. Пръв падна един негър, който бе ранен тежко в гърба. Лява Ръка, който бе начело на всички ездачи, бързо скочи на земята и го скалпира. Същата зла участ сполетя и двама метиси. Изхвърлени от седлата на конете си, пронизани от куршуми, бяха застреляни преди още да се надигнат от земята и скалпирани от Червен Облак и Черен Казан. В този момент Джон, който непрекъснато се обръщаше, за да види догонват ли ги техните преследвачи, забеляза присъствието на Минехаха, дотогава прикрита от баща си. Как бе успяло да се измъкне от пожара това змийче и да се присъедини към родителите си преди още да започне атаката? И как бе избегнала изстрела на съветника, чийто мерник беше безпогрешен? Тайна!