Щом я зърна, вкопчена в коня на баща си, Джон не можа да се въздържи да не изругае.
— Хари! — викна той. — Видя ли я? Виж я до златотърсача, който сега скалпира падналия нещастник.
— Пак ли тази пепелянка! Вечно проклятие в моя живот!…
— Мен ми се струва, драги мой, че тя не е дъщеря на Яла, нито на която и да е друга индианка, а на самия дявол!
— И аз започвам да вярвам, че е така, Джон
— Давай, давай! Остави карабината, баща й отново я прикрива.
— Кълна се, че ще я убия.
— Оставам я за теб, а за мен Яла, но по-късно, ако ни се представи случай.
— Хайде, пришпорвайте, приятели, не се отпускайте! Господин Девандел, бдете над сестра си и се дръжте силно наведен! Надявам се, че ще успеем да спечелим преднина.
Бясното препускане продължаваше сред непрестанни викове и адска стрелба. Червенокожите не пестеха боеприпаси, дори ги разхищаваха, макар да получаваха жалки резултати от стотиците карабини, които притежаваха.
Бяха прекосили боровата гора по цялата й дължина и оставили зад себе си терасовидния бряг на езерото; сега ездачите препускаха през безбрежната прерия, насочени на изток. Джон бе постоянно начело и увличаше останалите в този бяг, който изглежда нямаше край За нещастие сиусите и арапахите, вероятно по-ловки в ездата, не изоставаха, явно решили да продължат преследването Уверени, че лесно ще се справят с малкия отряд бегълци, и вероятно подстрекавани от Яла, която не искаше да изпусне двете деца на полковника, сега, когато ги беше открила, индианците гонеха без почивка своите дребни и пъргави коне, надарени наистина с изключителна издръжливост. Мнозина бяха изостанали, но повечето не се отделяха от главното ядро, като продължаваха да стрелят и викат до бога.
Негрите, които образуваха ариергарда, падаха един след друг, както и метисите около младия Девандел и Мери, и скалповете им бързо минаваха в ръцете на червенокожите. Отрядът все повече изтъняваше. Напразно Джон бе заповядал да дадат няколко залпа, с надежда да възпре устрема на нападателите. Наистина много индианци и коне бяха извадени от строя, но това далеч не бе достатъчно да се обезвреди онази малка армия!…
Почти всички негри вече бяха паднали и скалпирани. На конете оставаха Джон, двамата трапери, децата на полковника и шест-седем метиси. Куршумите валяха отвсякъде, но ето че малко по малко, изтощени до смърт, конете на индианците започнаха да отстъпват пред неимоверното усилие. Плаха надежда възпламна у съветника, когато от гърдите му се изтръгна вик:
— Загубени сме!
— Какво ти е, Джон? — попита Хари, който го следваше на няколко крачки разстояние.
— Пред нас е блатната прерия!
— По дяволите! Бях забравил за тази савана… Какво ще правим сега?
— Нищо друго освен да навлезем в нея. Може би ще имаме щастието да попаднем на твърдината, по която преминахме на идване.
— Не можем ли да се отклоним, Джон?
— Невъзможно, Хари. Арапахите и сиусите веднага ще ни пресекат пътя. Напред! Да опитаме щастието си! Приятели, съберете колена и придържайте конете… В ръцете на господ сме!
Заби шпори в хълбоците на коня и пръв скочи в саваната, която на това място можеше да крие подвижни пясъци, готови да го погълнат. За негова радост мустангът му се изправи и подхвана своя бяг, защото явно бе попаднал на твърд пласт, макар всичко отгоре да беше покрито със зеленикава, воняща тиня. Всички останали го последваха подскачайки тук-там, но изглежда твърдият пласт нямаше достатъчна ширина, за да могат да преминат всички, защото първи двамата трапери затънаха в лепкавата кал и по този начин затвориха пътя за другите.
— Пришпорвай, Джордж! — викна Хари, чието чело се бе покрило със студена пот.
— Напразно — отвърна брат му. — Забил съм шпорите си в корема на бедното животно.
— Опитай се да направиш път на децата на полковника.
— Невъзможно, братко!
— Проклятие!… Джон, Джон!
Съветникът вече бе далеч. Разбрал, че всичко е загубено, той се възползуваше от добрия си късмет, повел коня му по твърдина и препускаше отчаяно. Но смелият мъж не бягаше, само и само да спаси скалпа си. Той търсеше спасение с вялата надежда да срещне някоя колона американски доброволци и се завърне по-късно, за да помогне.