Междувременно положението на двамата трапери. на децата на полковника и няколкото слуги от асиендата — всички в плен на мочурището, ставаше все по-ужасно. Стотина и повече червенокожи, чиито коне все още издържаха, водени от Яла, Червен Облак и от двамата вождове на арапахите. бързо приближиха надавайки оглушителни крясъци.
Един вик, нададен от Лява Ръка отекна над всички и накара индианците да замлъкнат:
— Пощадете само бледоликите! Така желае Яла!
Малко по-късно отекна залп, даден безспорно от най-добрите стрелци сред червенокожите, защото само слугите от асиендата се смъкнаха от седлата и бързо изчезнаха в зеленикавата, смрадлива кал, спасявайки по този начин скалповете си. Останалите четирима останаха на седлата и стиснаха карабините в ръце, но Хари пръв свали своята и каза:
— Няма да отблъснем такъв голям брой противници. Един повече или по-малко убит вече няма значение. Господа, да отдадем почит на нещастните си другари и да пожелаем на Джон спасение!
Свали сомбрерото си, което размаха на дясно и на ляво, после захвърли карабината си в калта и добави:
— Вече не ми е нужна.
Червенокожите бяха стигнали до началото на блатото и сто карабини се насочиха към четиримата бегълци, готови да ги прострелят при първия знак на Яла или на Лява Ръка.
Хари се обърна към сина и дъщерята на полковник Девандел, по чиито лица се бе изписала смъртна бледост.
— Господин Девандел, мис — рече той с развълнуван глас, — вече сме в плен, но Джон е свободен и препуска към местата, откъдето може да ни дойде навременна помощ. Още не сме мъртви, затова да не се отчайваме.
Младият Девандел хвърли отчаян поглед към Мери.
— Кураж, сестрице — рече.
— Вярвам, че ми е останал още малко — отговори момичето с въздишка. — Ние сме син и дъщеря на храбрец и ако дойде смъртта, ще я посрещнем без да трепнем.
— И да покажем на тази зла жена, че не се страхуваме от нея — добави младежът.
— Нещастни деца! — промълви Хари и скришом обърса една сълза от бузата си.
— Предавате ли се? — викна Лява Ръка. Хари се извърна и го загледа право в очите.
— Да, но при едно условие — отговори.
— Какво условие? В ръцете сте ни, бледолики кучета, а дръзвате да ни поставяте условия?
— Да бъдат пощадени скалповете поне на тези двама млади герои.
— А ако откажа?
— Калта е дълбока и бързо ще погълне оня, който скочи в нея. Не видя ли как изчезнаха хората от нашата охрана?
Лява ръка погледна въпросително Яла.
— Обещай им всичко каквото поискат — отвърна ужасната жена с коварна усмивка. — После никой не може да ни задължи да удържим обещанието.
Лява Ръка я изгледа с нескрито възхищение, после викна на Хари, който очакваше отговора:
— Приемаме желанието ти.
— Би ли се заклел във Великия Дух?
— Дори в праха на прадедите — отвърна вождът.
— А как ще ни заловиш? Под калта, която ни заобикаля има подвижни пясъци, които ще погълнат всички ни.
Лява Ръка се огледа, после посочи едно пространство покрай саваната, обрасло с гъсталак от памукови храсти, високи колкото дърветата и каза на бойците си:
— Направете бързо мост.
Петдесетина мъже се стрелнаха към растенията с брадви в ръка и за няколко минути пренесоха куп клони до калните води. С необикновена бързина, обезпокоени от бързото потъване на конете на бегълците, те построиха плетен мост, който хвърлиха над калта.
Пръв по него премина Хари, който бе взел на седлото до себе си Мери. Приближи се до Яла, която чакаше неподвижна върху белия си жребец, студена като парче лед и след като и хвърли гневен поглед, попита я:
— Доволна ли си, проклета жено?
Яла разтвори устни в подигравателна усмивка, после отговори:
— Да но бих искала да заловя и онзи, който побегна. Имаше хубави коси. Може би някой ден Великият Дух ще ми предостави и него!
Един час по-късно голям отряд от сто арапахи и сто сиуси напускаше саваната и се отправи в тръс на северо-запад Водеше го Яла, Червен Облак, Лява Ръка и Черен Казан Вождът на гарваните бе поставил на седлото зад себе си Минехаха.
Между сиусите, които яздеха отпред, защото познаваха по-добре прерията на изток от езерото, и арапахите, които обитаваха околностите му, вървяха четири коня. охранявани от двойна редица бойци. Те носеха на гърба си, със здраво вързани ръце отзад четиримата нещастни пленници: двамата трапери и двете деца на нещастния полковник.
Жестоката Яла бе завързала дори Мери с тънко, плетено въже от кожени ивици.
Всички останали бойци бяха спрели на брега на саваната. вероятно да се прегрупират за нови набези и други посоки, или да наблюдават калифорнийските граници, откъдето можеха да се спуснат колони с американска кавалерия, която да застраши червенокожите бойци откъм гърба