— Познавате ли го, деца на полковник Девандел? — попита тогава Яла с ужасен глас, доближавайки факлата до лицето на обезобразения.
Два сърцераздирателни вика се изтръгнаха от устните на двамата младежи:
— Татко!… Нашият баща!
Опитаха се да се хвърлят към нещастния си родител, но няколко груби ръце веднага ги задържаха, и то на време, защото Мери, сломена от вълнението, почти веднага припадна. Тогава неумолимият глас на Яла, режещ като острие, отекна злокобно под сводовете на криптата:
— Утре, при изгрев, ще имам скалповете и на твоите деца. полковник Девандел, и така ще бъда отмъстена затова, че ме напусна.
— Чуваш ли ме, мой първи съпруже? Отвърна й само глухо стенание.
След това Яла посочи двамата трапери, които изглеждаха вкаменени от ужас, и продължи:
— Вземете тези двама бледолики и ги вържете заедно на стълба на мъченията. Нашите бойци ще прекарат нощта в забавления, те имат право на това.
След залавянето на децата на полковника, на Хари и Джордж и пълното унищожение на асиендата, Джон бе продължил да препуска, следвайки твърдината на саваната, която по чудо бе налучкал. И тъй като беше си избрал най-добрият кон от конюшните на асиендата, за по-малко от три часа достигна другия бряг на калното и опасно блато и се впусна в прерията.
Къде отиваше? И той не знаеше, защото наистина не знаеше къде би могъл да срещне първите американски войскови части, идващи от изток. Яздеше наслуки, единствено поддържан от надеждата, че щастието ще му се усмихне и ще поведе сънародниците си към Соленото езеро, за да се притече на помощ на децата на полковника и на приятелите си.
Първият ден премина без да срещне нито индианци, нито американци. Преспа няколко часа в прерията, за да се метне на седлото много преди изгрев. Но къде отиваше, питаше се непрестанно, без да се отклонява от пътя си към изток. Не беше ял, нито пил — единствено пришпорваше коня си, колкото му стигаха сили.
Вече изтичаше и втория ден, когато зърна дълга редица ездачи да прекосяват прерията.
Не беше възможно да се е излъгал. Бяха американски доброволци, лесно различими по сивкавите си униформи и широкополите шапки, леко подвити отстрани.
Колко бяха? Не по-малко от осем-деветстотин — достатъчен брой, за да влязат в сражение с арапахите и сиусите, които първи бяха вдигнали въстанието и слезли от планините, начело с Яла. Сега американците бяха принудени да приемат боя, за да потушат бунта на червенокожите.
Джон, смелият военен съветник, пришпори коня си до кръв, макар напълно изтощен, но ги достигна.
Ездачите, на брой хиляда, принадлежаха към Трети доброволчески полк от Колорадо, под командуването на полковник Чивингтон, жесток и амбициозен командир, който в тази война се надяваше да си спечели генералските звезди, а стана така, че загуби и предишните си пагони.
Достатъчни бяха няколко думи на Джон, който имаше немалко приятели сред доброволците, за да увещае полковника към изненадващо нападение. Той знаеше, че Мисията се намира на бреговете на СендКрик (Пясъчно поточе) и не се поколеба да хвърли своите кавалеристи в тази посока.
Беше 29 септември 1864 година — една страшна дата за индианските племена от великата прерия.
Към полунощ хилядата доброволци, водени от Джон. който по усет бе решил, че арапахите и сиусите са се насочили към северо-изток, за да се съединят с шайените, откриха индианските огньове, запалени около разрушената Мисия.
— Те са! — извика Джон. — Полковник, да спасим децата на вашия другар по оръжие и моите приятели. Те са там, сърцето ми го казва.
От индианския лагер се надигаха бесни викове. Червенокожите танцуваха и пееха около кола на мъченията, на който бяха завързани Хари и Джордж, двамата нещастни трапери, в очакване Яла да даде знак мъченията да започнат. Тук бяха Черен Казан, Червен Облак с Минехаха, Лява Ръка и Бяла Антилопа, вождът на шайените.
Полковник Чивингтон събра около себе си кавалеристите и им извика:
— Спомнете си за нашите жени и деца, избити от индианците! Тръбите изсвириха и хилядата кавалеристи, стигнали незабелязано, се изсипаха над лагера, пияни от ярост.
Това не беше сражение, а клане. Изненадани, индианците падаха почти без съпротива. Жените и децата бяха безмилостно избити. Всички вождове, освен Червен Облак, който свари да изчезне в мълниеносен кариер с Минехаха, падаха под изстрелите на кавалеристите. Оставаше само Яла, заобиколена от малко бойци.
— Най-после си в ръцете ми! — викна съветникът и стреля в нея.
Пронизана в гърдите от безпогрешния куршум на съветника, вождът на сиусите падна от коня си, който бързо побегна.