Погледна Джон с очи, забулени от смъртта и плътно загърна с мантията кървящата си гръд.
— Ти ме уби, но един ден Минехаха ще отмъсти за мен! — каза и издъхна.
Битката завърши. Хари. Джордж, децата на полковника и техният баща бяха освободени навреме, но сред тревата на прерията лежеха петстотин избити червенокожи, сред които двеста същества, които не знаеха да си служат с оръжие: жените и децата.
Сенд Крик получи тъжна слава, и днес все още го наричат Клането на Чивингтон. защото на това място, край пясъците на поточето, кръвожадният Чивингтон загуби честта и пагоните си. Ако беше по-човечен, можеше да си спечели генералските звезди, тъй като от едно разследване стана ясно че индианците предложили да се предадат, за да спасят поне жените и децата си.
Петнадесет дни по-късно нещастният полковник Девандел, наистина скалпиран, но възвърнал достатъчно силите си, напусна опустошената Мисия заедно с двете си деца, траперите, Джон и дванадесетина кавалеристи от Трети Колорадски полк, които и по-рано бяха се сражавали под неговото командване, за да се оттегли в обширните си имения на Сонора, наследени от втората му жена.
Въстанието на червенокожите изтляваше и за сега нямаше никаква опасност Червен Облак и Минехаха да се опитат да отмъстят за Яла.
Но войната не свърши, защото съюзените племена на червенокожите подпомогнати през 1865 година от кайовите, в миналото техни съперници, от апахите и по-късно от команчите, водиха сражения до 1867, сеейки навсякъде пожарища и смърт.
Мирът бе подписан едва през октомври на същата година, когато шестте народа бяха почти изтребени от оловото на омразните бледолики.