Джон се огледа наоколо. Значи това е то, смъртта. В един миг колата и на асфалта, а в следващия — при Дядо Господ.
— Значи това е раят? — попита на глас Джон.
Свети Петър кимна и се почеса пак с жълтия ключ.
— Това е не просто раят, а раят, който ти си си представял.
— Как така? — обърка се отново Джон.
— Ами така. За да бъде справедливо за всички. Докато човек е жив, той, дори и да не е вярващ, има някаква представа за рая и когато умре, попада именно в онзи рай, който си е представял.
— Значи всеки си има отделен рай? Нещо, като частна собственост?
— Не точно — рече Свети Петър — Дълбоко религиозните християни и мюсюлмани, които са научили Библията и Корана наизуст, отиват в рая, описан там. По-несведущите, като теб, се тропосват в някоя гротескова пародия на рая, а най-големите оригинали наистина се оказват сами в своите фикции. Например някои пияници, като умрат и попадат в бар, където си въртят приказката с ангелите, а Дядо Господ им сипва безплатно 60-градусово уиски. Някои по-алчни пък попадат в подземна съкровищница, зарити до шия в златни монети, а Господня му внимава да не се измъкнат и от време на време изсипва отгоре им по още някоя кофа с жълтици.
Свети Петър сигурно щеше още доста дълго да показва познанията си за рая, но Джон се интересуваше най-вече от неговия си собствен рай.
— И кой още е тук, в моя рай?
— Ами тук са всички онези, за които ти някога си си мислел, че ще дойдат в рая — роднини, приятели и така нататък. Само, че те така ще присъстват, че хем ще бъдат тук, хем няма да ги има, а и тях ще ги виждаш само ти, другите няма да могат.
— Пак се обърках — изстена Джон.
— Ами виждаш ли. Те по принцип ще бъдат в онзи рай, който те са си представяли, но ние сме се погрижили те да бъдат и тук, като образи, за да не се нарушава пълнотата на представата ти за рая.
— А ти каза, че ще има и други. Те какви са?
— Тук са всички онези невежи, които са си представяли рая, точно като тебе. — Свети Петър присви гнусливо устни — Тоест като една заготовка, без никакви детайли. Скоро ще се запознаеш с тях. Както казах, те няма да виждат твоите познати и приятели, но и ти няма да виждаш техните. Затова да не се учудваш, ако ги видиш някой път да си говорят сами или да правят път на някого, а ти да не разбираш на кого. За разлика от земята, тук това е нещо нормално. А и освен това, така се спазва пресвещената божа заповед — Не пожелавай жената на ближния си! — и Свети Петър се засмя раболепно и доволно — Например ако си имал такава жена, тук никой друг няма да може да я види и следователно няма да може и да я пожелае. Това решава и въпроса с кражбите, и с убийствата, и…
— Ами тогава дали няма да започнем да се крадем един друг? — прекъсна го Джон.
Свети Петър поклати глава.
— Такава опасност няма. Архангел Михаил оглавява небесната сигурност вътре и по последни данни, досега е завербувал за агентурата си 99.99% от живущите, така че никой не смее да гяволува, защото веднага го издават.
— Хм, това се казва работа! — впечатли се Джон.
— Е, няма как. Трябва да си държим на реномето — поизпъчи се Свети Петър.
Джон погледна пак към портата.
— Ами кога ще ме пуснеш вътре?
Свети Петър също погледна натам.
— Когато ми изпратят потвърждение от Господнята канцелария. Входящият ти лист трябва да бъде подписан от всеки един от другите единадесет апостола, а пък тях всичките, докато ги намери ангел, може да мине цяла година. После Предтечата трябва да го подпечата. След това пак отива при апостолите да проверят дали е автентичен печата, щото Предтечата е много изкуфял напоследък и ако Тома Неверни не скъса или изгори документа, за да провери веществеността му, ще ми го изпратят на мене за проверка. Тогава ще те пусна.
— Ама аз това не съм си го представял — възкликна Джон — Как така го има?
— Така — рече назидателно Свети Петър — Някои неща, искаш, не искаш, ги има. Трай си сега, защото ако тръгнеш да обжалваш процедурата, може с векове да си седиш тука. А адвокати в това крило няма. Те са отделно — в рая с богатите клиенти и делата, от които се печелят по няколко милиона.
Джон се хвана отчаяно за главата и приседна на един по-гладък камък.
Добре се насади. Значи и за рая трябвало да се чака. Интересно как стоеше въпроса за ада.
— И за ада ли се чака така? — зададе той въпроса си на глас.
— Там е друга работа — отвърна Петър — Там приемат само привилегировани, които притежават специални клубни карти за ада. Например франкмасоните или еврейското лоби, или руската царска аристокрация.
— И какво правят там?
— Ами нищо. Седят и си въобразяват, че управляват света и от тях зависят съдбините на човечеството. Всъщност те продължават да правят онова, което са вършили цял живот, само че в случая няма опасност да навредят на някого. Вече са напълно безобидни. По цял ден забавляват Дяволите, като обясняват колко са велики и незаменими и се вайкат, какво ли ще правят бедните обикновени хорица без тях. Колегите долу се скъсват от смях.