В първото си писмо бяп ви съобщил, господине редакторе, че направихме две фотографически снимки; от митинга и от момента, когато избирателите бяха възпрепятствувани от полицията да подадат протестите на бюрото. Против нещастните фотографически негативи още в същия ден се устрои цяла потеря, но и до днес полицията не можа да ги открие, и няма да ги открие; те са скрити добре. Тероризирането на населението се почна още на другия ден след изборите: почна властта да заплашва гражданите; околийският началник тръгна по селата да насилва селяните да благодарят за свободните избори.
Ето в общи чърти как се извършиха свищовските избори за народни представители. Ето как „победиха“ консерваторите. Когато избирателите заявиха на окръжния управител, че той няма право да се меси в изборите; когато му напомниха окръжната телеграма за свобода на изборите, той с една презрителна усмивка отговоряше:
— Вий имате телеграма, а пък аз имам писмо — и се тупаше по джеба…
Ето какво означавала телеграчмата: „Окръжният управител има заповед да се придържа строго в границите на закона.“ Ако това е строго придържане в границите на закона, какво ли ще бъде пък беззаконието? Ако това е моралното влияние, какво ли пък ще бъде неморалното влияние?
Един куриоз. Като се видях, по желанието на някои приятели, с г. Стоилова в Свищов, той ме срещна много любезно и ми каза:
— Г-н К., ще мзи бъде твърде приятно да се срещнем в Народното събрание.
Като се върнах в София, виждам г. д-р Сава Иванчов, който също изпита моралното влияние в Радомир, съобщих му за срещата си с г. Стоилова и той ми каза:
— А бе Стоилов и на мене каза същото. Като се видя около Радомир заграден с 200 души конници, мои избиратели, той се стресна и като ме видя, стисна ми ръката и ми кавза: „О, г. Иванчов, драго ми е, че ви виждам, и ще им бъде приятно да се срещнем в Народно[то] събрание.“
Едва се обменихме с тия думи, обади се и трети приятел:
— А бе, господа, че Стоилов и на мене каза същите думи.
Че като дигнахме един смях…
P.S. Научавам се, че някои младежи в София устройват нов клуб и не могат още да решат как да го назават: дали „Клуб «Бяла Слатина»“ или „Клуб «Морално влияние»“. При всичко, че отсега нататък с името „Бяла Слатина“ ще се свързва възпоминание за една от най-позорните подигравки с избирателното право на българските граждани, но все пак азв съм на мнение клубът на младежите да се нарече „Клуб «Морално влияние»“. То има и по-общ характер, по-дълбока смисъл и съдържа в себе си безконечно ядовит сарказъм.
Препоръчвам на моите приятели от Свищов, Видин, Лом, Търново, Кюстендил и др. Да последват примера на софийските младежи.
Ето епоха, която ми дава неизчерпаем материал за „Бай Ганя“.
София, 21 септември 1894 г.